Брат Пиетро събра книжата си и зачака, с вдигнато перо.
— Бихте ли ни описали обстоятелствата около постъпването ви в манастира? — попита Лука.
— Те са достатъчно добре известни — каза тя. — Баща ми умря преди три месеца и половина, и остави замъка и земите си изцяло на брат ми, новия господар, както е редно и подобаващо. Майка ми беше мъртва, и той ми остави единствено избора между един кандидат за женитба или място в манастира. Брат ми, новият господар на Лукретили, прие решението ми да не се омъжвам и ми оказа голямото благоволение да ми възложи ръководството на този манастир, и аз постъпих тук, дадох обетите си и започнах службата си като тяхна игуменка.
— На колко години сте?
— На седемнайсет — каза тя.
— Не сте ли прекалено млада за игуменка?
Полускритата уста се изви в иронична усмивка:
— Разбира се, че не, ако се вземе предвид, че дядо ми е основал абатството, а брат ми е единственият му покровител.
— Чувствахте ли призвание за този сан?
— Уви, не. Дойдох тук, покорявайки се на братовото си желание и на последната воля на баща ми. Не защото чувствам, че имам призвание.
— Не пожелахте ли да се опълчите срещу желанието на брат си и волята на баща си?
За момент настъпи мълчание. Тя вдигна глава и той видя как му отправя замислен поглед от дълбините на качулката, сякаш се питаше дали е човек, който би могъл да я разбере.
— Разбира се, изкушавах се от греха на непокорството — каза тя спокойно. — Не разбирах защо баща ми би се отнесъл към мен така. Никога не ми беше говорил за манастира, нито беше намеквал, че иска за мен живот, посветен на вярата. Тъкмо обратното — говореше ми за светския живот, за това, как да бъда жена, ползваща се с почит и власт в света, как да управлявам земите си и да подкрепям Църквата, когато тя е изложена на нападки както тук, така и в Светите земи. Но брат ми беше с баща ми на смъртното му легло, чу последните му думи, а след това ми показа завещанието му. Последното желание на баща ми явно е било да дойда тук. Обичах баща си, още го обичам. Подчинявам му се в смъртта, както му се подчинявах приживе — гласът й потрепери леко, когато заговори за баща си. — Аз съм му добра дъщеря сега, както бях и преди.
— Говорят, че сте довели със себе си вашата робиня, мавърско момиче на име Ишрак, и че тя нито е сестра-мирянка, нито е положила обети.
— Тя не ми е робиня; свободна жена е. Може да прави каквото желае.
— Тогава какво прави тук?
— Каквото желае.
Лука беше сигурен, че видя в засенчените й очи същия проблясък на дързост, който бе зърнал у робинята.
— Майко игуменко — каза той сурово. — Не би трябвало да имате други близки, освен сестрите от вашия орден.
Тя го погледна с дръзка увереност и отвърна:
— Не мисля така. Не мисля, че имате властта да ми казвате това. И не мисля, че желая да ви слушам, дори да твърдите, че имате тази власт. Доколкото знам, не съществува закон, който гласи, че една жена, неверница, не може да влезе в женски манастир и да служи редом с монахините. Не съществува традиция, която да й го забранява. Ние сме от августинския орден, и като игуменка аз мога да ръководя тази обител, както намеря за добре. Никой не може да ми казва как да го правя. Ако съм назначена за игуменка, това ми дава правото да решавам как ще се управлява тази обител. След като съм била принудена да поема тази власт, можете да бъдете сигурни, че ще управлявам — думите бяха дръзки, но гласът й беше много спокоен.
— Казват, че тя не се е отделяла от вас, откакто сте дошли в манастира?
— Вярно е.
— Никога не е излизала извън портите?
— Нито пък аз.
— Тя е с вас денонощно?
— Да.
— Говори се, че тя спи в леглото ви? — каза Лука дръзко.
— Кой го казва? — попита го игуменката с равен тон.
Лука сведе поглед към бележките си, а брат Пиетро размести книжата.
Игуменката сви рамене, сякаш бе изпълнена с презрение към тях и към твърде алчното им за подробности разследване.
— Предполагам, че трябва да питате всички за всичко, което са си въобразили — каза тя пренебрежително. — Ще трябва да бъбрите като свраки. Ще чуете най-безумни приказки от най-страхливи и склонни към фантазии хора. Ще искате от глупави момичета да ви разправят приказки.
— Къде спи тя? — упорстваше Лука, чувствайки се като глупак.
— Откакто в манастира настъпи такъв смут, тя предпочете да спи в леглото ми, както правеше, когато бяхме деца. Така може да ме предпази.