— Дълбоко — беше единственото, което каза.
В осветената от слънцето стая се възцари дълго мълчание. Застаналият отвън Фриз, забелязал, че гласовете са замлъкнали, отвори вратата, надникна вътре, но Лука го изгледа така мрачно и намръщено, че той бързо се отдръпна и каза:
— Извинете — чак когато вратата се затвори.
— Не е ли редно манастирът да бъде поверен на грижите на мъжката монашеска обител, на доминиканците? — попита Пиетро рязко. — Можете да бъдете освободена от обетите си и главата на абатството да управлява двете общности. Монахините могат да преминат под надзора на абата, делата на женския манастир могат да бъдат прехвърлени на замъка. Ще бъдете свободна да си тръгнете.
— Да поставим мъже да управляват жените? — Тя вдигна поглед, сякаш се канеше да му се изсмее. — Това ли е единственото, което можете да предложите вие тримата? Дали сте си труда да дойдете чак от Рим с хубавите си коне — писар, разследващ и слуга — и най-добрата идея, която ви хрумва, е един женски манастир да се откаже от независимостта си и да бъде управляван от мъже? Готови сте да разрушите нашия стар орден с отдавнашни традиции, готови сте да унищожите нас, които се опитваме да подражаваме на света Богородица, и да ни поставите под управлението на мъже?
— Бог е дал на мъжете властта над всичко — изтъкна Лука.
— При сътворението на света.
Бързият изблик на присмехулна дързост я напусна така скоро, както беше дошъл.
— О, може би — каза тя, внезапно уморена. — Щом казвате. Не знам. Не съм възпитана да мисля така. Но знам, че именно това искат някои от сестрите, знам, че според братята е редно да стане така. Не съм убедена, че Бог изрично иска мъжете да властват над жените. Баща ми никога не е споменавал пред мен такова нещо, а той беше кръстоносец, сам беше пътувал до Светите земи и се беше молил на самото рождено място на Христос. Той ме възпита да мисля за себе си като за чадо Божие и светска жена. Никога не ми е казвал, че Бог е поставил мъжете над жените. Казваше, че Бог ги е създал заедно, за да си помагат и да се обичат помежду си. Но не знам. Със сигурност Бог — ако Той някога се принизява да говори с жена — не ми говори.
— А каква е вашата собствена воля? — попита я Лука. — Вие, която сте тук, макар да казвате, че не искате да бъдете тук? С прислужница, която говори три езика, но твърди, че е няма? Молейки се на Бог, който не ви говори? Вие, която казвате, че сте наранена? Вие, която твърдите, че сте засегната? Каква е вашата воля?
— Аз нямам воля — каза тя простичко. — Всичко това дойде твърде скоро за мен. Баща ми умря само преди четиринайсет седмици. Можете ли да си представите какви чувства поражда това у неговата дъщеря? Обичах го дълбоко, той беше единственият ми родител, героят на моето детство. Той ръководеше всичко, беше слънцето на моя свят. Събуждам се всяка сутрин и трябва да си напомням, че е мъртъв. Постъпих в манастира само дни след смъртта му, в първата седмица на траура. Можете ли да си представите това? Бедите започнаха да се случват почти веднага. Баща ми е мъртъв, а всички около мен или се преструват на луди, или полудяват.
Така че ако ме питате какво искам, ще ви кажа. Нямам желание да правя друго, освен да плача и да спя. Пожелавам си само едно — нищо от това да не се беше случвало. В най-лошите мигове ми се иска да завържа въжето от камбанарията около гърлото си и да го оставя да ме разлюлее, да ме вдигне от земята и да ми счупи врата, докато камбаната бие.
Ожесточението накара думите й да отекнат като камбанен звън в тихата стая.
— Светотатство е да посегнеш на себе си — каза Лука бързо. — Дори мисълта за това е грях. Ще трябва да изповядате подобно желание пред свещеник, да приемете покаянието, което той ви определи, и да не помисляте за това никога повече.
— Зная — отвърна тя. — Зная. И именно затова само го желая, а не го правя.
— Вие сте една изтерзана жена — нямаше представа какво трябваше да каже, за да я утеши. — Изтерзано момиче.
Тя вдигна глава и на него му се стори, че вижда в сенките под качулката й призрака на усмивка.
— Не ми е нужно някакъв разследващ да дойде чак от Рим, за да ми каже това. Но готов ли сте да ми помогнете?
— Стига да мога — каза той. — Ако мога, ще го направя.
Замълчаха. Лука изпитваше чувството, че по някакъв начин й се беше врекъл. Тя побутна бавно качулката си назад, съвсем леко, така че той да може да види пламъка на искрените й сини очи. После брат Пистро шумно натопи перото си в шишенцето с мастило и Лука се съвзе.
— Нощес видях през двора да тича една монахиня, преследвана от три други — каза той. — Тази жена стигна до външната порта и заблъска по нея с юмруци, пищейки като лисица — ужасен звук, вопъл на прокълната. Те я уловиха и я отнесоха обратно в манастира. Предполагам, че са я прибрали обратно в килията й?