— Ето, видя ли! — възкликна Фриз тържествуващо.
— Но защо те нарича „малки господарю”? — настоя Пиетро.
Лука поклати глава.
— Кой знае? Не и аз.
— Защото той не беше обикновено момче — обясни разпалено Фриз. — Толкова умен, а, когато беше дете — и прекрасен като ангел. Пък и всички казваха, че е от неземен произход…
— Стига толкова! — нареди кратко Лука. — Нарича ме „малки господарю”, за да погъделичка собствената си суета. Би се представил дори за слуга на принц, ако мислеше, че някой ще му повярва.
— Ще видите — каза Фриз, като кимна тържествено на брат Пиетро. — Той не е обикновен млад човек.
— Очаквам с нетърпение проявата на необичайните му способности — каза брат Пиетро сухо. — По-добре рано, отколкото късно, ако е възможно. Сега си лягам.
Лука вдигна ръка да пожелае лека нощ на двамата, и влезе в жилището на свещеника. Затвори вратата зад гърба си и изхлузи ботушите си, като внимателно пъхна прибрания в ножницата кинжал под възглавницата си. Сложи листа с описанието на числото нула в единия край на масата, а показанията, които Пиетро беше записал — в другия. Имаше намерение да прегледа показанията, а после да се възнагради, като разгледа ръкописа за нулата, работейки цяла нощ. После щеше да присъства на утринната молитва.
Около два сутринта тихичко почукване на вратата го накара да се отдръпне бързо от масата и да измъкне кинжала изпод възглавницата си.
— Кой е там?
— Една сестра.
Лука пъхна ножа отзад в колана си и открехна вратата. Жена с воал от плътна дантела, скриващ напълно лицето й, стоеше безмълвно на прага му. Той хвърли бързо поглед нагоре и надолу по безлюдната галерия и отстъпи назад, за да й даде знак, че може да влезе. В някакво ъгълче на ума му се мярна мисълта, че поема риск, като я пуска да влезе при него без свидетели, без брат Пиетро да записва всичко казано от нея. Но тя също рискуваше и нарушаваше обетите си, като оставаше насаме с мъж. Сигурно бе тласкана от нещо много силно, за да влезе в спалнята на мъж, сама.
Видя, че тя държеше ръцете си свити, сякаш криеше в дланите си нещо дребно.
— Искали сте да ме видите — каза тя тихо. Гласът й беше нисък и сладък. — Искали сте да видите това.
Тя протегна ръце към него. Лука трепна и се дръпна ужасено, когато видя, че в средата и на двете имаше по една плитка дупка, а всяка длан беше пълна с кръв.
— Господ да ни е на помощ!
— Амин — каза тя на мига.
Лука посегна за кърпата и грубо отпра една ивица от нея. Намокри я с вода от легена и внимателно попи всяка рана. Тя трепна леко, когато той я докосна.
— Съжалявам, съжалявам.
— Не болят много, не са дълбоки.
Лука попи кръвта и видя, че и двете рани бяха спрели да кървят.
— Кога стана това?
— Събудих се току-що, и ги видях така.
— Случвало ли се е преди?
— Миналата нощ. Имах ужасен сън, и когато се събудих, бях в килията си, в леглото си, но стъпалата ми бяха кални, а дланите ми бяха покрити с кръв.
— Мисля, че съм видял точно вас — каза той. — В предния двор? Нищо ли не помните?
Тя поклати глава. Дантеленият воал потрепна, но не разкри лицето й.
— Просто се събудих и ръцете ми бяха така, с нови рани. Случвало се е преди. Понякога се будех сутрин и ги виждах наранени, но вече бяха спрели да кървят, сякаш са се появили по-рано през нощта, без дори да се събудя. Не са дълбоки, виждате, зарастват за броени дни.
— Имате ли видения?
— Ужасни видения! — избухна тя внезапно. — Не мога да повярвам, че е Божие дело да се будя с кървящи ръце. Нямам усещане за святост, не изпитвам нищо друго освен ужас. Тези рани не може да са ми изпратени от Бог. Трябва да са плод на светотатство.
— Възможно е Бог да действа чрез вас, по загадъчен начин… — опита се да каже Лука.
Тя поклати глава.
— Чувствам го повече като наказание. За това, че съм тук, за това, че следвам службите, а въпреки това съм прокълната с непокорно сърце.
— Колко от вас са тук не по своя воля?
— Кой знае? Кой знае какво си мислят хората, когато прекарват всеки ден в мълчание, молейки се, както им е наредено да правят, пеейки, както им заповядват? Не ни е позволено да разговаряме помежду си през деня, освен за да повторим получените заповеди или да си прочетем молитвите. Кой знае какво си мисли някой от нас? Кой знае какво си мислим тайно всички ние?
Думите й толкова усилваха усещането на самия Лука, че манастирът е пълен с тайни, та той не можа да се застави да я попита нищо повече, а предпочете вместо това да действа. Взе чист лист хартия.