— Сложете дланите си тук — нареди той. — Първо дясната, а после лявата.
Сякаш й се искаше да откаже, но тя изпълни нареждането му, а после и двамата погледнаха, ужасено, към двата спретнати триъгълни отпечатъка, които кръвта й остави върху бялата хартия за писане, и сянката на окървавения отпечатък от дланите й около тях.
— Брат Пиетро трябва да види ръцете ви — реши Лука. — Ще трябва да дадете показания.
Очакваше тя да се възпротиви; тя обаче не го стори. Покорно сведе глава пред него.
— Елате в стаята, където водя разпитите, рано утре сутринта — каза той. — Веднага след утринната молитва.
— Много добре — каза тя спокойно. Отвори вратата и се измъкна тихо.
— А как е името ви, сестро? — попита Лука, но тя вече си беше отишла. Едва тогава той осъзна, че тя нямаше да дойде в стаята за разпити и да свидетелства, и че така и не успя да научи името й.
Лука чакаше нетърпеливо след утринната служба, но монахинята не дойде. Беше твърде разгневен на себе си, за да обясни на Фриз и брат Пиетро защо не желаеше да се среща с никой друг, а седеше в стаята на отворена врата, с книжата на масата пред него.
Накрая заяви, че трябвало да излезе на езда, за да проясни ума си, и отиде в конюшните. Една от сестрите — мирянки извличаше нечистотии от двора на конюшнята, тя доведе коня му и го оседла. За Лука, който толкова дълго беше живял в свят без жени, беше странно да види всичката тежка черна работа да се върши от жени, всички религиозни служби да се водят от жени, живеещи напълно самодостатъчно, в свят без мъже с изключение на приходящия свещеник. Това усилваше усещането му за неловкост и неуместност. Тези жени живееха в общност, сякаш мъжете не съществуваха, сякаш Бог не беше създал мъжете, за да бъдат техни господари. Те си бяха достатъчни сами на себе си и управлявани от едно момиче. Това беше в противоречие с всичко, което бе съблюдавал и всичко, на което го бяха учили, и му се струваше, че съвсем не бе чудно, дето всичко се беше объркало.
Докато Лука чакаше да изведат коня му, видя Фриз да се появява под арката на входа с оседлания си як петнист кон, и го загледа как с усилие се качва на седлото.
— Ще яздя сам — каза Лука остро.
— Може. И аз ще яздя сам — каза Фриз спокойно.
— Не те искам с мен.
— Няма да съм с теб.
— Язди тогава в другата посока.
— Както кажеш.
Фриз спря, затегна колана на седлото си и мина през портата, покланяйки се с изящна вежливост на старата вратарка, която го изгледа смръщено, а после изчака отвън пред портата Лука да премине в тръс.
— Казах ти, не искам да яздиш с мен.
— Именно затова изчаках — обясни Фриз търпеливо. — Трябваше да видя в коя посока потегляш, за да се уверя, че ще хвана обратната. Но разбира се, наоколо може да има вълци, или крадци, или крайпътни разбойници, или бандити, затова нямам нищо против компанията ти през първия час или там някъде.
— Просто млъкни и ме остави да помисля — каза Лука грубо.
— Нито дума — отбеляза Фриз към коня си, който отвърна с потрепване на кафявото си ухо. — Ням като гроб.
Той всъщност успя да запази мълчание в продължение на няколко часа, докато яздеха на север, отдалечавайки се бързо от абатството, от замъка Лукретили и от селцето, което се гушеше под стените му. Поеха по широка, гладка пътека със сплъстена трева, растяща в средата, и Лука подкара коня си в лек галоп, като почти не забелязваше подминаваните тук-там ферми, някое разбягващо се пред конете им стадо овце, грижливо поддържаните лозя. Но после, когато към пладне стана по-горещо, Лука спря коня си, внезапно осъзнавайки, че са доста далече от абатството, и каза:
— Предполагам, че ще е добре да тръгваме обратно.
— Може би първо ще искаш малко разредено пиво и залък хляб с шунка? — предложи подканващо Фриз.
— Носиш ли?
— Във вързопа. Просто в случай че стигнем точно дотук и ни хрумне, че може да ни се прииска разредено пиво и нещо за хапване.
Лука се ухили и каза:
— Благодаря ти. Благодаря ти, че донесе храна, и ти благодаря, че дойде с мен.
Фриз кимна самодоволно и потегли начело, отклони се от пътя и навлезе в сенките на малка горичка. Слезе от якия си кон и преметна юздите свободно през седлото. Конят веднага наведе глава и започна да пасе рядката горска трева. Фриз разстла наметката си, за да седне Лука върху нея, а после извади глинена кана с разредено пиво и два хляба. Двамата мъже се нахраниха мълчаливо, после Фриз извади със замах малка бутилка хубаво червено вино.