— Да го спрем? — попита Изолда.
Ишрак кимна, с мрачно изражение.
— Трябва да го спрем, по един или друг начин. Трябва да направим, каквото е нужно, за да го спрем.
Луната се беше издигнала, но беше само полумесец, скрит зад носените от вятъра облаци, и разпръскваше оскъдна светлина, докато Лука тихо прекосяваше настлания с калдъръм двор. Видя от тъмнината да излиза обвита в сенки фигура: Фриз. В ръката си той държеше ключа, готов, смазан, за да не издава звук, и го плъзна тихо в ключалката. Вратата изскърца, когато Лука я бутна да се отвори, и при звука двамата мъже замръзнаха, но никой не се размърда. Тесните прозорци, които гледаха към вътрешния двор, до един бяха тъмни, ако не се броеше прозорецът в жилището на игуменката, където гореше свещ, но ако се изключи потрепващата светлина, нямаше знак, че тя е будна.
Двамата млади мъже се вмъкнаха в склада и затвориха тихо вратата след себе си. Фриз запали огниво, запали с пламъка лоена свещ, която извади от джоба си, и те се огледаха наоколо.
— Виното е ей там — Фриз посочи към една здрава решетка. — Ключът е скрит високо на стената, всеки глупак може да го намери — направо си е покана. Сами си правят виното. Ей там има разредено пиво, и то домашно приготвено. Ето там са храните — той посочи чувалите с пшеница и ръж. Пушени свински бутове в ленени калъфи висяха над тях, а край студената вътрешна стена бяха наредени лавици с кръгли пити сирене.
Лука се оглеждаше наоколо: нямаше и следа от руната. Минаха по сводест ходник към едно помещение в дъното. Тук имаше купчини платове с най-различно качество, всички — в неизбеления кремав цвят, какъвто носеха монахините. Една купчина кафяво зебло за работните им раса беше натрупана в друг ъгъл. Кожа, от която си изработваха сами обувки, торби и дори седла и сбруя за конете, беше подредена на спретнати купчини според качеството. Паянтова подвижна дървена стълба водеше нагоре към полуетажа над тях.
— Тук долу няма нищо — отбеляза Фриз.
— Сега ще претърсим жилището на игуменката — заяви Лука. — Но първо ще проверя горе — той взе свещта и тръгна нагоре по стълбата. — Ти чакай тук долу.
— Не и без светлина — примоли се Фриз.
— Просто не мърдай.
Фриз проследи как потрепващото пламъче се изкачи нагоре, а после застана, нервно, в непрогледен мрак. Отгоре чу внезапно, задавено възклицание.
— Какво има? — изсъска той в тъмнината. — Добре ли си?
Точно тогава върху главата му бе метнат парцал, а когато се приведе, той чу изсвистяването на силен удар във въздуха над него. Хвърли се на земята и се претърколи настрани, като изкрещя сподавено предупреждение, но тогава нещо го удари с тъп звук отстрани по главата. Чу Лука да слиза бързо по стълбата, а после — звук като от разцепване, когато стълбата бе тежко запратена настрани. Фриз започна да се бори с болката и тъмнината, получи мощен ритник в корема, чу пронизителния вик на Лука, докато падаше, а после — ужасния тъп звук, когато се удари в каменния под. Фриз, задъхан, повика господаря си, но наоколо цареше мълчание.
И двамата млади мъже лежаха неподвижно в мрака, в продължение на дълги, тревожни мигове, после Фриз седна, смъкна качулката от главата си и започна да опипва и потупва тялото си. Когато отдръпна ръка от лицето си, тя беше мокра: кървеше от челото до брадичката.
— Там ли си, Врабчо? — попита дрезгаво.
Отново тишина.
— В името на всички светци, не може да го е убила — изстена той. — Не и малкия господар, не и детето на феите!
Той се подпря на длани и колене и пълзешком си запроправя път наоколо, като опипваше пода и се блъскаше в натрупаните купчини плат, и се зае да претърсва стаята. Трябваха му няколко минути, изпълнени с мъчително препъване, за да се увери: Лука изобщо не беше в склада.
Лука беше изчезнал.
— Какъв съм глупак, защо не заключих вратата след себе си? — промърмори под нос Фриз, изпълнен с угризения. Изправи се със залитане на крака и опипом си проправи път покрай стената, покрай счупената стълба, до отвора. В предния склад имаше малко светлина, защото вратата беше широко отворена и намаляващата луна осветяваше помещението. Когато се запрепъва към вратата, Фриз видя, че желязната решетка към избата за вино и пиво стоеше широко отворена. Той потри кървящата си глава, облегна се за миг на масата, и продължи към светлината. Когато стигна до вратата, камбаната на абатството удари за утринната молитва и той осъзна, че е бил в несвяст в продължение на около половин час.