— Не можем ли да отидем след изгрев-слънце, когато е напълно светло?
— Не — каза той внимателно. — Трябва да е сега.
Сестра Урсула прехапа устна.
— Много добре — каза. — Много добре.
Тя запали факла от поставката в стената и ги поведе през вътрешния двор към складовете. Някой беше затворил вратата, тя я отвори и отстъпи назад, за да ги пусне да влязат.
Дървената стълба още беше на пода, където я бяха захвърлили. Фриз я вдигна обратно на мястото й, и я разтърси, за да се увери, че е стабилна.
— Този път ще заключа вратата след нас — отбеляза той, превъртя ключа и ги заключи вътре.
— О, тя може да мине през заключена врата — каза сестрата-ковчежничка с лек, тревожен смях. — Мисля, че може да минава през стени. Мисля, че може да отиде където пожелае.
— Коя? — запита Лука.
Тя сви рамене.
— Качвайте се, ще ви разкажа всичко. Няма да пазя повече тайни. Една монахиня, поверена на нашите грижи, умря под този покрив. Дойде време да узнаете всичко, което се върши тук. И трябва да го спрете. Трябва да я спрете. Бях принудена да върша неща, надхвърлящи далеч задачата да защитавам този манастир, далеч отвъд задължението да защитавам тази игуменка. Сега ще ви разкажа всичко. Но първо ще видите какво е направила.
Лука тръгна внимателно нагоре по стъпалата: сестрата-ковчежничка го следваше, придържайки расото си, за да не я спъва, докато се катереше. Фриз стоеше в най-долния край с факлата, осветявайки пътя им.
В таванското помещение беше тъмно; сестра Урсула обаче отиде до отсрещната стена и отвори широко капаците, за да влезе утринната светлина. Лъчите от изгряващото слънце нахлуха в таванското помещение през отвора и засияха върху проблясващи златни руна, окачени да съхнат, докато златният прах се отронеше от вълната, за да падне върху ленените чаршафи, разстлани на пода отдолу. Стаята приличаше на съкровищница, със златен прах отдолу и златни руна, окачени като скъпоценно пране по провисналите въжета.
— Мили Боже — прошепна Лука. — Толкова е… Златото… — той се огледа наоколо, сякаш не можеше да повярва на онова, което виждаше. — Толкова много! Толкова ярко!
Тя въздъхна.
— Така е. Видяхте ли достатъчно?
Той се наведе и взе щипка прах. Тук-там имаше малки бучици злато, като засъхнала пръст.
— Колко? Колко струва това?
— Тя обира златния прах от две руна на месец — каза сестрата-ковчежничка. — Ако й се позволи да продължи, ще натрупа цяло състояние.
— Откога продължава това?
Сестра Урсула затвори капаците, за да спре нахлуващата слънчева светлина, и ги залости.
— Откакто дойде игуменката. Тя познава местността, понеже е израсла тук; познава я по-добре, отколкото брат й, защото той бил изпратен да получи образование, докато тя си стояла у дома с баща им. Потокът принадлежи на нашия манастир, намира се в нашата гора. Робинята й, тъй като е мавърка, знаела как нейният народ промива речен пясък за злато, и научила сестрите да разпъват овчите руна в потока, като им казала, че това ще почисти вълната. Те нямат представа какво вършат, тя ги лъже — казала им, че потокът има специални пречистващи свойства за вълната, и на тях и през ум не им минава нещо друго. Разпъват руната в потока и ги връщат тук да съхнат; така и не ги виждат как изсъхват и златото се посипва по ленените платна. Робинята идва тайно да смита златния прах, носи го да го продава, а сестрите идват, когато златото вече го няма и таванът е празен, и отнасят овчите руна, за да ги разчепкат и изтъкат — тя се изсмя горчиво. — Понякога отбелязват колко мека е вълната. Тя ги прави на глупачки. Тя направи всички ни на глупаци.
— Робинята на вас ли носи парите? За манастира?
Сестрата-ковчежничка се обърна, за да тръгне надолу по стълбата.
— А вие как мислите? Това прилича ли ви на манастир, богат със собствено злато? Видяхте ли лечебницата ми? Видяхте ли някакви скъпи лекарства? Знам, че сте видели склада ми. Изглеждаме ли ви заможни?
— Къде го продава? Как продава златото?
Сестрата-ковчежничка сви рамене.
— Не знам. В Рим, предполагам. Не знам нищо за това. Тя изпраща робинята тайно.
Лука се поколеба за кратко, сякаш имаше още нещо, което искаше да попита, но после се обърна и тръгна надолу след нея, без да обръща внимание на натъртеното си рамо и болката във врата.
— Искате да кажете, че игуменката използва монахините да промиват пясъка за злато, и запазва парите за себе си?
Тя кимна.
— Сега го видяхте и сам. Според мен тя се надява да закрие окончателно манастира. Смятам, че има намерение да отвори златна мина тук, в нашите земи. Мисля, че съзнателно въвежда манастира в безчестие, за да препоръчате да бъде затворен. Когато забранят тук да има манастир, тя ще каже, че е освободена от бащината си воля. Ще отхвърли обетите си, ще обяви, че това е наследство от баща й, ще продължи да живее тук, и тя и робинята ще бъдат оставени тук сами.