Всичко беше така чисто и спретнато, сякаш тук никога не се бе случвало нищо особено. Вратата на помещението за покойници беше отворена, тялото на мъртвата монахиня го нямаше, свещите и кадилниците бяха отнесени. Леглата бяха приготвени и застлани с чисто зебло, на една от варосаните стени висеше разпятие. Докато Лука стоеше там, объркан, влезе една монахиня, понесла в ръка кана с вода от кладенеца отвън, изля я в леген и коленичи да изтърка пода.
— Къде е тялото на починалата сестра? — попита Лука. Гласът му прозвуча твърде високо в празната тиха стая. Монахинята се отпусна назад на пети и отвърна:
— Положена е в параклиса. Сестрата-ковчежничка лично затвори ковчега, закова го и нареди да започне бдение в параклиса. Да ви заведа ли да се помолите?
Той кимна. Имаше нещо странно в това пълно възстановяване на стаята. Трудно можеше да повярва, че беше нахълтал през онази врата, беше преследвал игуменката и нейната робиня, беше я съборил на земята и ги беше пратил оковани в подземие без прозорци; че ги бе видял, окървавени до лакти, да режат тялото на мъртвата монахиня.
— Сестрата-ковчежничка каза, че тя ще бъде положена на осветена земя, в параклиса на Лукретили — отбеляза монахинята, като излезе първа от лечебницата. — И за бдението, и за опелото. Господарят на Лукретили ще докара специалната каляска за ковчега и ще я откара да бъде положена за една нощ в параклиса на замъка. После ще бъде погребана в нашето гробище. Бог да приеме душата й.
Докато минаваха покрай купчините дърва, Фриз настигна Лука и закрачи редом с него.
— Клади — изрече той с ъгълчето на устата си. — Две клади за две вещици. Господарят Лукретили е на път, за да проведе процеса, но по всичко личи, че вече са решили каква ще бъде присъдата и се подготвят за изпълнението й. Това са кладите за изгарянето на вещиците.
Лука се обърна рязко, потресен:
— Не!
Фриз кимна, с мрачно лице:
— Защо не? Видяхме с очите си какво правеха. Няма съмнение, че са се занимавали с магьосничество, отслужвали са сатанинска меса, и че режеха тялото. Във всеки случай това е престъпление, което се наказва със смърт. Но бих казал, че сестрата-ковчежничка доста бързичко се е подготвила. Ето на — подготвила е две клади, още преди процесът да е започнал.
Чакащата монахиня потропваше с крак. Лука се обърна назад към нея.
— За какво са тези дърва?
— Сигурно ще продаваме подпалки — каза тя. — Сестрата-ковчежничка поръча на сестрите — мирянки да направят две такива купчини. Може ли вече да ви отведа в параклиса? Трябва да се върна в лечебницата и да измия пода.
— Да, съжалявам, че ви забавихме.
Лука и Фриз я последваха покрай трапезарията, през манастирската галерия до параклиса. Веднага щом монахинята бутна тежката дървена врата и я отвори, чуха тихия, мелодичен напев на монахините, които бдяха над тялото. Примигвайки, понеже тъмнината бе заслепила очите им, те тръгнаха бавно нагоре по пътеката в параклиса, докато успяха да видят, че пространството пред олтара беше покрито със снежнобяла покривка, а върху покривката лежеше току-що изработен прост дървен ковчег със здраво закован капак.
Лука направи гримаса.
— Трябва да видим тялото — прошепна той. — Само така можем да узнаем дали е била отровена.
— Предпочитам да си ти, отколкото аз — каза Фриз рязко. — Не бих искал да казвам на сестрата-ковчежничка, че отварям ковчега, над който вече са четени молитви, само защото съм имал странен сън.
— Трябва да разберем.
— Тя няма да позволи никой да види тялото — прошепна Фриз на Лука. — Беше ужасно насечена. А ако онези вещици са яли от плътта й, тогава клетото момиче ще кърви, когато бъде възкресено, Бог да му е на помощ. Сестрата-ковчежничка няма да иска монахините да узнаят това.
— Ще трябва да получим разрешение от свещеника — реши Лука. — По-добре да питаме него, не сестра Урсула — ще му представим писмена молба. Пиетро може да я напише.
Отстъпиха назад и загледаха свещеника. Той държеше тежка сребърна кадилница, която разпръскваше дим от тамян навсякъде около ковчега. Когато въздухът стана задушаващо гъст от тежкия аромат, той подаде кадилницата на една от монахините, а после взе светената вода от друга и поръси ковчега. После отиде до олтара и, като обърна гръб на всички, вдигна ръце в молитва за починалата сестра.
Двамата мъже се поклониха пред олтара, прекръстиха се, и излязоха тихо от църквата. Изведнъж чуха раздвижване и суматоха в двора на конюшнята, тропот на множество пристигащи коне, и разтварянето на големите порти.
— Господарят на Лукретили — предположи Лука, и закрачи обратно към двора.