Господарят, който бе и покровител на абатството, бе възседнал едър, черен боен кон, който риеше с копита земята: изпод подковите му по калдъръма хвърчаха искри. Докато Лука гледаше, той хвърли червените кожени поводи на лакея си и скочи с лекота от седлото. Сестрата-ковчежничка се приближи до него, поклони се, а после застана тихо, с ръце, скрити в дългите й ръкави, с наведена глава, с качулката, скромно придърпана пред лицето й.
След господаря на Лукретили във вътрешния двор влязоха половин дузина мъже, облечени с ливреи, на които бе извезан родовият му герб — маслинена клонка, кръстосана с меч, показваща, че той е мирен потомък на рицар — кръстоносец. Влязоха още трима — четирима служители с мрачни лица, на коне, после абатът на Лукретили със собствената си свита от свещенослужители.
Когато мъжете слязоха от конете, Лука пристъпи напред.
— Вие трябва да сте Лука Веро. Радвам се, че сте тук — каза господарят на Лукретили любезно. — Аз съм Джорджо, господарят на Лукретили. Това е моят абат. Той ще отсъжда заедно с мен. Разбрах, че сте по средата на разследването си тук?
— Да — каза Лука. — Простете, но трябва да отида до къщата за гости. Търся писаря си.
Господарят на Лукретили се намеси:
— Доведи писаря на разследващия — каза той на пажа си, който хукна към къщата за гости. После господарят се обърна отново към Лука: — Казаха ми, че именно вие сте арестували игуменката и нейната робиня?
— Родната му сестра — прошепна Фриз изотзад. — Бих могъл да отбележа, че не изглежда много разстроен.
— Аз, моят писар брат Пиетро, и слугата ми Фриз, заедно със сестрата-ковчежничка — потвърди Лука. — Брат Пиетро и моят слуга затвориха двете жени в подземието на кулата при портата.
— Ще проведем нашия съдебен процес в стаята на първия етаж на кулата — реши господарят на Лукретили. — Така обвинените могат да бъдат доведени по стълбата, и ще запазим всичко по-далече от манастира.
— Бих предпочела да бъде така — каза сестрата-ковчежничка. — Колкото по-малко хора ги видят и узнаят за това, толкова по-добре.
Младият мъж кимна.
— Това е позор за всички ни — каза той. — Един Господ знае какво би си помислил за това баща ми. Така че хайде да приключваме с всичко.
Два окичени с черни пера коня изтеглиха в двора една каруца, и застанаха в очакване.
— За ковчега — обясни господарят на Лука. На сестрата-ковчежничка каза: — Ще се погрижите ли да го натоварят, та моите хора да го откарат в параклиса ми?
Сестра Урсула кимна, после се отдръпна от мъжете и тръгна начело към стаята в къщичката на вратаря, където гледаше как служителите подреждат дълга маса и столове за господаря на Лукретили, абата, Лука и брат Пиетро. Докато те подготвяха стаята, Лука отиде при господаря на Лукретили.
— Мисля, че трябва да наредим да отворят ковчега, преди сестра Августа да бъде погребана — каза той тихо. — Съжалявам, че трябва да го кажа, но подозирам, че сестрата е била отровена.
— Отровена?
Лука кимна.
Лукретили потресено поклати глава.
— Бог да спаси душата й и да прости греховете на сестра ми. Във всеки случай не можем да отворим ковчега тук. Монахините ще бъдат твърде разстроени. Елате в замъка ми тази вечер и ще го направим насаме в моя параклис. Междувременно ще разпитаме игуменката и нейната робиня.
— Няма да отговорят — заяви Лука убедено. — Робинята се закле, че е няма на три езика, когато я разпитвах преди.
Лукретили се изсмя късо.
— Мисля, че могат да бъдат принудени да отговарят. Вие сте изпратен да водите разследване от името на Църквата, имате право да използвате дибата, пресата, можете да им пуснете кръв. Те са просто млади жени, празноглави и слаби като всички жени. Ще видите, че ще предпочетат да отговорят на въпросите ви, отколкото ставите им да бъдат изтръгнати от ямките си. Ще предпочетат да проговорят, вместо да позволят да притискаме гърдите им с пънове. Мога да ви се закълна, че сестра ми ще предпочете да каже всичко, отколкото да позволи да сложат пиявици на лицето й.
Лука побледня.
— Това не е начинът, по който водя разследване. Никога не съм… — подхвана той. — Никога не бих…
По-възрастният мъж леко сложи ръка на рамото му.
— Ще го направя вместо вас — каза той. — Вие ще се преборите с тях за душите им, докато коварната им гордост бъде сломена и те признаят всичко плачешком. Виждал съм как се прави, лесно е. Можете да ми вярвате, че ще ги подготвя за признанията им.
— Не бих могъл да позволя… — изрече задавено Лука.
— Стаята е готова за ваша светлост — сестрата-ковчежничка излезе и застана отстрани до вратарската къщичка, а господарят влезе в кулата, без да продума повече. Той се настани зад масата, където големият стол, подобен на трон, беше поставен за него. Абатът седна от лявата му страна. Лука беше от дясната му страна, един писар седеше в единия край на масата, брат Пиетро — в другия. Когато всички седнаха, господарят нареди да затворят вратата към двора, а Лука видя развълнуваното лице на Фриз да наднича вътре, когато Лукретили каза: