— Това ли е всичко, което е сторила? — попита Лука спокойно.
— Всичко ли? — възкликна господарят на Лукретили. — Това, че се измъкна с магия от веригите си, че се занимава с чародейство, че държи робиня — мавърка; еретичните й деяния и убийството?
— Дайте ми една минута — каза Лука замислено. Отиде до вратата и тихо каза нещо на Фриз, после се върна при тях.
— Съжалявам. Знаех, че ще чака там цял ден, докато не му кажа нещо. Казах му да опакова нещата ни, за да можем да си тръгнем днес следобед. Готов ли сте да изпратите доклада си, брат Пиетро?
Лука погледна към брат Пиетро, но долови с ъгълчето на окото си, втора бърза размяна на погледи между господаря на Лукретили и сестра Урсула.
— Освен това, разбира се — Лука се обърна към нея, — вие, сестро Урсула, сигурно се питате какво бих препоръчал за бъдещето на манастира?
— Това ме тревожи много — каза тя, отново свела очи. — Моят живот е тук, разбирате ли. Аз съм във вашите ръце. Ние, всички ние, сме във вашите ръце.
Лука се поколеба за миг.
— Не мога да се сетя за никоя друга сестра, която би била по-подходяща за игуменка. Ако манастирът си остане отделен женски манастир, независим манастир за жени, бихте ли поели задължението да бъдете игуменка?
Тя се поклони.
— Напълно съм сигурна, че нашите свети братя биха могли да ръководят този орден много добре, но ако бъда призована да служа…
— Но ако аз все пак препоръчам манастирът да остане под ръководството на жена? — Само за миг той си спомни неприкритата гордост на игуменката, когато му каза как никога не е учила, че жените трябва да бъдат под властта на мъжете. Почти се усмихна при този спомен.
— Мога да бъда назначена само лично от господаря — покровител — каза ковчежничката почтително, връщайки го към настоящето.
— Какво мислите? — попита Лука, обръщайки се към господаря.
— Ако свещениците пречистят напълно тази обител, ако сестрата-ковчежничка се съгласи да приеме този пост, ако вие го препоръчвате, не се сещам за никой по-подходящ да напътства тези бедни млади жени.
— Съгласен съм — каза Лука. Поколеба се, сякаш внезапно го бе осенила нова мисъл. — Но това не нарушава ли условията на бащиното ви завещание? Манастирът не беше ли оставен изцяло на сестра ви? Манастирът и земите около него? Гората и потоците? Не трябваше ли те да бъдат предадени на сестра ви, а тя да бъде игуменка до смъртта си?
— Като убийца и вещица, тя е мъртва по закон — каза господарят на Лукретили. — Нейните грехове я лишават от наследство; ще бъде така, сякаш никога не се е раждала. Тя ще бъде извън закона, няма да има дом за нея никъде в християнския свят. Обявяването на вината й ще означава, че никой няма да има право да й предложи подслон, тя няма да има къде да приюти вероломната си глава. Ще бъде мъртва за закона, призрак за хората. Сестрата-ковчежничка може да стане новата игуменка и да се разпорежда със земите, и манастира, и с всичко — той вдигна ръка, за да скрие очите си. — Простете ми, но не мога да не скърбя за сестра си!
— Много добре — каза Лука.
— Ще напиша присъдата, с която тя се признава за виновна, и заповедта за арестуването й — каза брат Пиетро, като разгъна книжата си. — Можете да я подпишете веднага.
— А после ще си тръгнете, и няма да се срещнем никога повече — тихо каза сестрата-ковчежничка на Лука. Гласът й беше изпълнен със съжаление.
— Трябва — каза той така, че да го чуе само тя. — Аз също имам своя дълг и своите обети.
— А аз трябва да остана тук — отвърна тя. — Да служа на сестрите си възможно най-добре. Пътищата ни няма да се пресекат никога повече — но аз няма да ви забравя. Никога няма да ви забравя.
Той пристъпи близо до нея, така че устата му почти опря във воала й. Долови ухание на парфюм от лена.
— А златото?
Сестра Урсула поклати глава.
— Ще го оставя във водите на потока, където лежи — обеща му тя. — Струваше ни твърде скъпо. Ще накарам сестрите да подновят обетите си за бедност. Дори няма да кажа на господаря на Лукретили за това. Ще бъде наша тайна: ваша и моя. Ще запазите ли тайната заедно с мен? Ще бъде ли тя последното нещо, което споделяме?
Лука наведе глава, за да не може тя да го види как горчиво присви уста.
— Значи в края на моето разследване вие ставате игуменка, златото си лежи кротко в потока, а сегашната игуменка все едно че е мъртва.
Нещо в тона му подразни изострените й сетива.
— Така е справедливо! — каза тя бързо. — Така е редно да бъде.
— Със сигурност започвам да виждам, че според някои хора трябва да бъде именно така — каза Лука сухо.