— Кой го е продавал? — попита Лука, сякаш обзет от искрено любопитство.
— Робинята, робинята — еретичка, сигурно тя е ходила при евреите, при търговците на злато — каза тя бързо. — Тя би знаела какво да прави, била е готова да търгува с тях. Говорела е техния език, сигурно е знаела как да се пазари с тях. Тя е еретична като тях, алчна като тях, позволено й е да лихвоимства като тях. Тя е толкова лоша, колкото и те… по-лоша.
Лука поклати глава към нея, сякаш почти съжаляваше, когато капанът, който й бе заложил щракна.
— Вие сама ми казахте, че тя никога не излиза от манастира — каза той бавно. Кимна на брат Пиетро. — Ти записа какво каза сестрата-ковчежничка в онзи първи ден, когато беше толкова очарователна и толкова услужлива.
Брат Пиетро обърна на страницата в снопа си с книжа, шумолейки със страниците на ръкописа.
— Тя каза: „Тя никога не се отделя от игуменката. А игуменката никога не излиза. Робинята витае тук като призрак.”
Лука се обърна отново към сестрата-ковчежничка, чиито сиви очи се стрелнаха светкавично — само веднъж — към господаря, сякаш молейки за помощ, а после обратно към Лука.
— Вие сама ми казахте, че тя следва игуменката като сянка — каза Лука спокойно. — Никога не излизала от манастира: златото никога не е излизало от манастира. Държите го скрито тук.
Бялото й лице пребеля още повече, но тя, изглежда, събра смелост отнякъде.
— Потърсете го! — предизвика го тя. — Можете да обърнете склада ми надолу с главата, и няма да го намерите. Претърсете стаята ми, претърсете жилището ми, не държа скрито злато тук! Не можете да докажете нищо срещу мен!
— Достатъчно. Проклетата ми сестра е била грешница, еретичка, вещица, а сега се оказа и крадла — намеси се внезапно господарят на Лукретили. Подписа заповедта за арестуването й без колебание и я подаде обратно на брат Пиетро. — Разпространете това веднага. Обявете я за издирване. Ако заловим нея и помощницата й — еретичка, ще ги изгоря без допълнителен процес. Ще ги изгоря, без да им дам да си отворят устата — той протегна ръка към Лука. — Дайте ми ръката си — каза. — Благодаря ви за всичко, което направихте тук. Вие започнахте разследване и го завършихте. Свърши се, слава Богу. Свърши се. Нека сложим край на това сега, като мъже. Нека го приключим тук.
— Не, не е съвсем приключило — каза Лука, като се изтръгна от хватката му. Отвори вратата и поведе всички навън към двора, където товареха ковчега с мъртвата монахиня на покритата с черен плат каруца.
— Какво има? — попита господарят раздразнено, като последва Лука навън. — Не можете да бърникате по ковчега. Разбрахме се. Ще го изложа за бдение в параклиса си. Не можете да го докосвате. Трябва да покажете уважение. Нима тя не е страдала достатъчно?
Сестрите — мирянки вдигнаха ковчега, потейки се от усилието. Осем от тях го качиха с мъка върху ниската каруца. Лука мрачно отбеляза, че товарът е доста тежък.
Господарят хвана здраво Лука за ръката над лакътя:
— Елате довечера в замъка — прошепна той. — Можем да го отворим там, ако настоявате. Ще ви помогна, както ви обещах.
Лука наблюдаваше Фриз, който бе отишъл да помогне на сестрите — мирянки да плъзнат ковчега върху каруцата. Първо нарами ковчега заедно с тях, а после пъргаво се покатери в каруцата, заставайки до ковчега с лост в ръка.
— Не смейте да го докосвате! — Сестрата-ковчежничка в миг се озова в каруцата до него и се вкопчи в ръката му над лакътя. — Този ковчег е осветен, благословен от самия свещеник. Не смейте да докосвате ковчега й, тя беше прикадена с тамян и благословена със светена вода, оставете я да почива в мир!
Откъм сестрите — мирянки се понесе шепот, и една от тях, виждайки решителното лице на Фриз, когато той внимателно отмести сестрата-ковчежничка, се измъкна към параклиса, където монахините се молеха за душата на починалата си сестра.
— Слизайте — нареди сестра Урсула на Фриз, като го държеше за ръката. — Аз ви заповядвам. Няма да я поругавате в смъртта! Няма да откривате отново клетото й измъчено лице!
— Кажете на слугата си да слезе — каза тихо господарят на Лукретили на Лука, като мъж на мъж. — Каквото и да подозирате, няма да ни е от полза сега да избухне скандал, а тези жени вече понесоха твърде много. Днес всички преживяхме твърде много. Можем да уредим всичко по-късно в моя параклис. Оставете монахините да се сбогуват със своята сестра и да изкарат ковчега.
Монахините се изсипваха от параклиса към двора, с бели и гневни лица. Когато видяха Фриз в каруцата, затичаха.