— Фриз! — Лука изкрещя да го предупреди, когато жените се хвърлиха към каруцата като бяла вълна море, надавайки високи пронизителни викове, като обезумял хор, който напада враг. — Фриз, остави го!
Беше твърде закъснял. Фриз беше проврял лоста си под капака и го повдигна, когато първата монахиня стигна до каруцата и посегна да го сграбчи. С ужасно скърцане гвоздеите от едната страна поддадоха и капакът се повдигна. Обзет от горчиво тържество, Фриз отблъсна една жена, и кимна надолу към Лука.
— Както си и мислеше — каза той.
Първите монахини се присвиха ужасено при вида на отворения ковчег и прошепнаха на останалите какво са видели. Другите, които се приближаваха тичешком, се поколебаха и спряха, а отзад се разнесе уплашено ридание.
— Какво има сега? Какво, в името на нашата повелителка, има сега?
Лука се покатери до Фриз и гледката на отворения ковчег го заслепи. Видя, че мъртвата монахиня бе обградена от торби със злато, една от тях се беше разпорила по шевовете, посипвайки я със съкровището, така че мъртвата приличаше на бляскава златна статуя. Златен прах изпълваше ковчега й, позлатяваше лицето й, покриваше монетите върху изцъклените й очи, блещукаше по забрадката й и превръщаше расото й в съкровище. Тя беше златна икона, бляскаво византийско съкровище, а не труп.
— Вещиците са сторили това! Това е тяхно дело! — извика сестрата-ковчежничка. — Сложили са откраднатото съкровище при трупа на жертвата си.
Лука поклати глава, пред този неин последен опит, и се обърна към сестра Урсула и към господаря на Лукретили; младото му лице беше мрачно.
— Сестро Урсула, обвинявам ви в убийството на тази млада жена, сестра Августа, извършено, като сте й дали беладона, за да предизвикате сънища и халюцинации, които да смутят мира и покоя на този манастир, да посрамят игуменката и да я прогонят от поста й. Вас, господарю на Лукретили, обвинявам в заговор със сестрата-ковчежничка да прогоните игуменката от дома й, който е бил нейно наследство по силата на условията на бащиното й завещание, и в подтикване на сестрата-ковчежничка да открадне златото от манастира. Обвинявам и двама ви в опит да измъкнете тайно това злато, притежание на игуменката, от манастира в този ковчег, и в отправянето на фалшиво обвинение в магьосничество към игуменката и нейната робиня, и в заговор да предизвикате смъртта им.
Лукретили се опита да се изсмее.
— И вие сънувате. И вас са подлудили! — поде той. — Умът ви блуждае!
Лука поклати глава.
— Не, не блуждае.
— Но доказателствата? — прошепна му брат Пиетро. — Доказателствата?
— Робинята никога не е продавала златото, никога не е напускала манастира — сестрата-ковчежничка сама ни каза така. Следователно нито тя, нито игуменката някога са имали печалба от промиването на пясъка за злато. Но сестрата-ковчежничка ги обвини, като дори назова улицата в Рим, където търговците на злато въртят търговията си. Единствените хора, които са се опитали да изнесат полученото през този месец злато от манастира, са били сестрата-ковчежничка и господарят на Лукретили — точно сега, в този ковчег. Единствената жена, която показваше някакви признаци на заможност, беше сестра Урсула, с коприненото си бельо и пантофите от фина кожа. Крояла е заговор с господаря да прогони сестра му от манастира, за да може да стане игуменка и да си поделят златото.
Господарят на Лукретили погледна към брат Пиетро, Фриз и Лука, а после към собствените си войници, писарите и свещениците. После се обърна към монахините с безизразни лица, които се поклащаха като поле бели лилии и шепнеха: „Какво казва той? Какво казва непознатият? Лоши неща ли казва? Обвинява ли ни? Кой е той? Не го харесвам. Той ли е убил сестра Августа? Той ли е фигурата на Смъртта, която тя е видяла?”
— Каквото и да вярвате, каквото и да казвате, мисля, че ние имаме числено превъзходство над вас — каза господарят на Лукретили със сдържано тържествуване. — Можете да си тръгнете сега, без да се излагате на опасност, а можете и да се изправите пред тези луди жени. Както пожелаете. Но ви предупреждавам: според мен са толкова обезумели, че ще ви разкъсат.
Тълпата млади жени, повече от двеста, се събра по-плътно около каруцата с ковчега, пристъпваха една след друга, за да видят иконата, в каквато беше превърната тяхната невинна сестра, и свистящият им шепот напомняше на съскането на хиляди змии, когато я видяха да лежи там в отворения си ковчег, окъпана в злато, и Фриз, застанал над нея като осквернител — олицетворение на цялото коварство на света — с лост в ръце.