Выбрать главу

— Това означава единица: 1, това — двойка: 2, а това — тройка: 3 — каза мъжът: черното връхче на перото му сочеше към знаците. — Поставиш ли единицата тук, в тази колонка, тя означава числото 1; сложиш ли я обаче тук, а това кръгче — до нея, това значи десет, или пък, ако я сложиш тук и две такива кръгчета до нея, означава „сто”.

Лука зяпна.

— Позицията на числото показва стойността му?

— Точно така — мъжът насочи перестия край на черното перо към кръгчето, подобно на издължена буква „О”, което се срещаше често в колонките. Ръката му се протегна от ръкава на мантията му и Лука премести поглед от „О”-то към бялата кожа на китката на мъжа. Татуирана от вътрешната страна на ръката му, така че почти изглеждаше гравирана върху кожата, Лука едва различи главата и извитата опашка на изрисувано с червено мастило изображение на дракон, свит на кълбо.

— Това не е просто безсмислен знак, не е просто буква „О”, то е това, което наричат нула. Погледнете разположението му — това означава нещо. А ако имаше значение само по себе си?

— Пространство ли означава? — попита Лука, като погледна отново листа. — Или означава: нищо?

— Това е число като всяко друго — каза му мъжът. — Създали са число от нищото. За да могат да изчисляват до нищото, и отвъд.

— Отвъд? Отвъд нищото?

Мъжът посочи друго число: — 10.

— Това е отвъд нищото. Това са десет места отвъд нищото, това е номерът на отсъствието — каза той.

Лука, с бушуващ като вихър ум, посегна за листа. Но мъжът безмълвно го придърпа обратно към себе си и постави широката си ръка върху него, криейки го от Лука като награда, която щеше да му се наложи да спечели. Ръкавът отново се спусна върху китката му, скривайки татуировката.

— Знаете ли как са стигнали до този знак, числото нула? — попита той.

Лука поклати глава.

— Кой е стигнал до него?

— Арабите, маврите, османците, наречи ги както искаш. Мюсюлманите, неверниците, нашите врагове, нашите нови завоеватели. Знаете ли как са получили този знак?

— Не.

— Това е формата, оставяна в пясъка от кръгъл каменен пул, след като го махнеш. Това е символът за нищото, изглежда като празно пространство, като нищо. Именно това символизира. Така мислят те. Това трябва да научим от тях.

— Не разбирам. Какво трябва да научим?

— Да гледаме, да гледаме, и да гледаме. Това правят те. Те гледат всичко, мислят за всичко, именно затова са виждали звезди в небето, които ние никога не сме виждали. Именно затова приготвят лекарства от растения, които ние никога не сме забелязвали — той придърпа качулката си по-плътно, така че лицето му беше напълно засенчено. — Именно затова те ще ни победят, освен ако не се научим да виждаме така, както виждат те, да мислим, както мислят те, да броим, както броят те. Навярно млад човек като вас ще може да научи и езика им.

Лука не можеше да откъсне очи от листа, на който мъжът беше отбелязал десет бройни пространства, до нула и после отвъд.

— Е, какво мислите? — попита го инквизиторът. — Смятате ли, че тези десет нули са същества от невидимия свят? Десет невидими неща? Десет призрака? Десет ангела?

— Щом можете да изчислявате отвъд нищото — поде Лука, — можете да покажете какво сте изгубили. Да кажем, че някой е търговец, и дългът му в една страна, или по време на едно пътуване, стане по-голям от богатството му, можете да покажете точно на колко възлиза дългът му. Можете да покажете загубата му. Можете да покажете колко много по-малко от нищо има той, колко още ще трябва да спечели, преди отново да има нещо.

— Да — каза мъжът. — С нулата може да се измерва онова, което не е налице. Османците превзеха Константинопол и нашата империя на изток не само защото имаха най-силните армии и най-добрите военачалници, а защото имаха оръжие, което ние нямахме: оръдие, толкова масивно, че бяха нужни шейсет вола, за да го изтеглят до позицията. Те имат познания за неща, които ние не разбираме. Причината, поради която ви повиках, причината, поради която бяхте прогонен от вашия манастир, но не и наказан там за неподчинение или изтезаван заради ерес, е, че искам да изучите тези мистерии; искам да ги изследвате, така че да можем да ги опознаем, и да се въоръжим срещу тях.