Той се обърна към Лука със сурово изражение.
— Не знам какво казва тя. Не разбирам за какво говори.
Жените с безизразни лица се приближиха, притискайки мъжете. Лука се опита внимателно да ги избута, но това бе все едно да блъскаш снежна лавина. Те посягаха към сестрата-ковчежничка с пръсти, извити в хищна хватка.
— Не! — изкрещя Лука. — Забранявам! Тя е арестувана. Нека бъде въздадена справедливост!
Господарят внезапно отстъпи встрани от сцената, мина с едри крачки покрай всички тях до конюшните, после изведнъж се появи, яхнал коня си с червена кожена сбруя, с войниците си, събрани плътно около него.
— Отворете портата — заповяда той на вратарката. — Отворете портата или ще ви прегазя.
Тя безмълвно я отвори. Монахините дори не обърнаха глави, когато неговата кавалкада се устреми през портата и се отдалечи надолу по пътя към замъка му.
Лука можеше да почувства тежестта на жените, които го притискаха.
— Нареждам… — поде той отново, но те бяха като стена, връхлитаща върху него, той се задушаваше от натиска на одеждите им, от неотклонното им настъпление срещу него, сякаш искаха да го задушат с числеността си. Опита се да се оттласне от ритлата на каруцата; но тогава загуби опора и се свлече надолу. Зарита и се затъркаля, обзет от ужас, че ще го прегазят, без да искат, че ще умре под обутите им в сандали крака. Сестрата-ковчежничка понечи да се вкопчи в него, но я издърпаха грубо настрани. Половин дузина жени притискаха Лука към земята, докато други насила завлякоха сестра Урсула до кладата, която тя сама им бе заповядала да издигнат. Сега Фриз крещеше, мятайки се бясно, докато дузина жени го притискаха към пода. Брат Пиетро беше замръзнал стъписано, монахини в бели одежди го притискаха, за да мълчи, отстрани до каруцата.
Тя им беше заповядала да направят две големи клади от сухи дърва, всяка — издигната около един кол, забит здраво в земята. Отнесоха я до най-близката, макар че тя риташе и се бореше, и крещеше за помощ, и я привързаха към кола, увивайки здраво въжетата около нейното гърчещо се тяло.
— Спасете ме! — изкрещя тя на Лука. — За Бога, спасете ме!
Върху лицето му бе метната забрадка, така че той не можеше да вижда, задушаваше се на земята под плата, но продължи да им вика да спрат, докато те вземаха факлата от вратарката, която им я подаде безмълвно, докато поднасяха факлата към напоените с катран дърва в подножието на кладата, докато тя изчезваше от поглед в облак от тъмен дим, дори когато я чу да пищи пронизително в агония, щом скъпото й копринено бельо и расото от фина вълна лумнаха в буйни жълти пламъци.
Тримата млади мъже си тръгнаха от абатството мълчаливо, отвратени от жестокостта, на която бяха станали свидетели, радостни, че самите те са се измъкнали, без да пострадат. От време на време Лука потръпваше и ожесточено изтупваше сажди от ръкавите на жакета си, а Фриз прокарваше широката си длан по недоумяващото си лице и изричаше:
— В името на светците…
Яздиха цял ден по възвишението над гората: есенното слънце светеше силно в очите им, каменистата почва под краката на конете бе твърда, и когато видяха полюшващата се клонка бодлива зеленика пред една къща, която сочеше, че това е хан, мълчаливо насочиха конете си към конюшнята.
— Господарят Лукретили ли притежава тази земя? — обърна се Фриз към коняря, още преди да слязат от конете.
— Не, вече сте извън земите на негова светлост. Този хан принадлежи на господаря Пиканте.
— Тогава ще останем — реши Лука. Гласът му беше дрезгав: той се закашля и плю, за да се отърве от мириса на дим. — В името на светците, едва мога да повярвам, че сме далече от всичко това.
Брат Пиетро поклати глава, все още лишен от дар — слово.
Фриз отведе конете в конюшнята, докато другите двама влязоха в общото помещение на хана, като извикаха да им донесат от местното резливо червено вино, за да прогонят от устата си вкуса на дим от дърва и лой. Поръчаха мълчаливо храната си и когато им я поднесоха, се помолиха, преди да започнат да ядат.
— Трябва да се изповядам — каза Лука, след като се нахраниха. — Светата Дева да ми е на помощ, чувствам се омърсен от грях.
— Трябва да напиша доклад — каза брат Пиетро.
Спогледаха се, споделяйки чувството си на ужас.
— Кой би повярвал на онова, което видяхме? — зачуди се Лука. — Можеш да пишеш каквото искаш: кой би повярвал?
— Той ще повярва — каза брат Пиетро. Това беше първият път, в който признаваше открито службата си на Ордена и на неговия предводител. — Той ще разбере. Водачът на Ордена. Той е виждал такива неща, че и по-лошо. Той изучава края на дните. Нищо не го изненадва. Той ще го прочете, ще го разбере и ще се справи с положението, а после ще чака следващия ни доклад.