Ишрак кимна.
— Граф Владислав беше най-скъпият приятел на баща ви. Неговият син ви дължи приятелство. Но не виждам как ще стигнем до него, той живее много далеч оттук, във Влахия, на самия предел на християнските земи.
— Но ще ми помогне — каза Изолда. — Неговият и моят баща са се клели във вечно приятелство. Той би ми помогнал.
— Ще трябва да намерим пари отнякъде — предупреди я Ишрак. — Ако ще предприемаме такова пътуване, ще трябва да наемем телохранители, не можем да пътуваме сами. Пътищата са прекалено опасни.
— Все още ли пазиш скъпоценностите на майка ми на сигурно място?
— Никога не свалям кесията. В скрития ми колан са. Ще продам някой накит в следващия град. — Ишрак хвърли поглед към посърналото лице на Изолда, простата й кафява рокля, окаяния кон, който яздеше, и опърпаните ботуши. — Не това искаше баща ви за вас.
Младата жена сведе глава и изтри очи с опакото на ръката си.
— Знам това — каза тя. — Но кой знае какво е искал той за мен? Защо би ме изпратил в манастира, ако е искал да бъда такава жена, каквато ме възпита да бъда? Но някъде, може би в рая, той сигурно бди над мен и се моли да намеря пътя си в този суров свят без него.
Ишрак тъкмо се канеше да отвърне, когато внезапно спря коня си.
— Изолда! — извика тя предупредително, но беше твърде закъсняла. Едно въже, вързано напряко през пътя към едно здраво дърво, внезапно бе здраво сграбчено от някой, скрит в храстите, като се обви около предните крака на коня на Изолда. Изведнъж животното се изправи на задни крака и, оплетено във въжето, се препъна и предните му крака се прегънаха, така че Изолда падна тежко на земята.
Ишрак не се поколеба дори за миг. Хванала здраво поводите на собствения си кон, тя скочи от него и издърпа приятелката си на крака.
— Засада! — извика тя. — Качи се на моя кон!
Четирима мъже се появиха със светкавична бързина от гората от двете страни на пътя, двама — с кинжали в ръце, двама — с тояги. Един сграбчи коня на Изолда и преметна поводите през един храст, докато другите трима минаха в настъпление.
— Сега, малки дами, вдигнете ръце, после хвърлете на земята кесиите си, и никой няма да пострада — каза първият мъж. — Сами ли пътувате? Глупава постъпка, мои малки дами.
Ишрак държеше протегнат пред себе си дълъг, тънък кинжал, стиснала другата си ръка в юмрук, със стойка на боец, стабилно пазейки равновесие на два крака, полюлявайки се леко, докато оглеждаше мъжете, питайки се кой ще нападне пръв.
— Приближиш ли се дори малко, мъртъв си — каза тя кратко.
Той се хвърли към тях. Ишрак направи финт с ножа и се завъртя рязко, замахна и поряза ръката на друг от мъжете, после се обърна отново: юмрукът й се удари с хрущене в лицето на първия мъж. Но те имаха числено превъзходство. Третият мъж вдигна тоягата и я стовари отстрани върху главата й, тя падна със стон, Изолда мигновено пристъпи да я защити, и се изправи пред тримата мъже.
— Можете да вземете кесията ми — каза тя. — Но ни оставете на мира.
Раненият мъж покри ръката си с длан и изруга, когато кръвта се стече между пръстите му.
— Кучка — каза той кратко.
Другият предпазливо опипваше натъртеното си лице.
— Дай ни кесията — каза той гневно.
Изолда отвърза кесията, която висеше на колана й, и му я подхвърли. В нея имаше само няколко дребни монети. Знаеше, че Ишрак е скрила сапфирите на майка й на сигурно място в колан, завързан в корсажа на туниката й.
— Това е всичко, което имаме — каза тя. — Ние сме бедни момичета. Това е всичко, което имаме на този свят.
— Покажи ми ръцете си — каза мъжът с тоягата.
Изолда протегна ръце.
— С дланите нагоре — каза той.
Тя обърна ръце с дланите нагоре и изведнъж той пристъпи напред, изви ръцете й зад гърба, и тя почувства как другият мъж я връзва здраво с въже.
— Ръце на дама — подсмихна се той подигравателно. — Меки бели ръце. Не си пипнала работа през живота си. Сигурно имаш богато семейство или приятели някъде, които ще платят откуп за теб, нали?
— Кълна ви се, че никой няма да плати за мен — Изолда се опита да се обърне, но въжетата се впиха стегнато в ръцете й. — Кълна се в това. Аз съм сама на света, баща ми току-що почина. Приятелката ми също е сама. Позволете ми…