— О, не — каза брат Пистро рязко, когато видя бялото лице и гъстата руса коса на игуменката. Тя веднага дръпна кафявата си качулка върху косата, за да скрие лицето си, и наведе очи. Пиетро се обърна към Фриз.
— Остави го да рискува живота си по този начин? Позволи му да рискува нашия живот? Святата си мисия?
Фриз сви рамене.
— По-добре да вървим — беше единственото, което каза. — Може би ще ни се размине.
Фриз яхна набития си, як петнист кон, а после нададе ухо към гората зад тях. В сечището един от спящите мъже изсумтя и се обърна насън, а друг изруга и се надигна на лакът. Конете, оставени отвързани, обърнаха глави и изцвилиха, викайки другарите си, а един понечи да тръгне след тях.
— Тръгвайте! — нареди Лука.
Фриз срита петнистия си кон да поеме в лек галоп, водейки коня на Ишрак, в чиято грива тя се бе вкопчила, в полусъзнание. Изолда хвана здраво поводите си и накара коня да тръгне редом с тях. Лука скочи на седлото, когато чуха мъжете да крещят изотзад. Първият освободен кон излезе от гората, подтичвайки в тръс да ги настигне, а след това го последваха и всички останали, с влачещи се след тях поводи. Фриз изкрещя някакво неразбираемо предупреждение към конете, когато те излязоха с тропот от гората и се отправиха към него. Шайката крадци хукнаха тромаво след избягалите си коне, после видяха малката група на пътя, и осъзнаха, че са били ограбени.
— Пълен галоп! — изкрещя Лука и се сниши, когато първата стрела изсвистя над главите им. — Хайде! — извика той. — Препускайте! Препускайте!
Всички се приведоха ниско над шиите на конете си, преминавайки с гръмък тропот надолу по пътя, докато мъжете се изсипаха от гората, като ругаеха и кълняха, изпращайки дъжд от зле насочени стрели към тях. Един от побягналите коне наостри уши и изцвили високо, когато една стрела го уцели в задницата, но препусна напред. Другите криволичеха около тях, затруднявайки още повече прицелването. Лука препускаше толкова бързо, колкото се осмеляваше, по каменистия път. След малко опъна юздите на изплашения си кон така, че той намали до бавен галоп, после тръгна ходом, а сетне спря, задъхвайки се. Бяха се отдалечили достатъчно и нямаше опасност стрелите да ги настигнат.
Отлъчилите се коне се събраха около Фриз.
— Кротко, миличките ми — каза той. — В безопасност сме, ако сме всички заедно — той слезе от набития си петнист кон и отиде до ранената кобила. — Само драскотина, момиченцето ми — каза нежно. — Само драскотина — тя наведе глава към него и той подръпна леко ушите й. — Ще го промия, когато стигнем до онова място от Божията земя, накъдето сме се отправили, което и да е то, миличка.
Ишрак се беше вкопчила във врата на коня си, изтощена и измъчена от раната си. Фриз вдигна поглед към нея.
— Тя е зле. Ще я кача пред мен.
— Не — каза Изолда. — Качи я на моя кон. Можем да яздим заедно.
— Тя едва се крепи!
— Аз ще я държа — каза тя твърдо и с достойнство. — Тя няма да иска мъж да я държи в ръцете си, това е против нейната традиция. А аз не бих искала да й причиня това.
Фриз погледна Лука, искайки позволение и, когато младият мъж сви рамене, той слезе от собствения си кон и отиде при робинята, която се полюшваше на седлото.
— Ще те кача при господарката ти — каза й той, като говореше високо.
— Тя не е глуха! Само е отпаднала! — каза Лука раздразнено.
— И двете — еднакво упорити — довери Фриз на кобилата на робинята, когато нейната ездачка се изтърколи в ръцете му. — И двете — по-упорити от малкото магаре, Бог да го благослови — той внимателно пренесе Ишрак до коня на Изолда, нежно я сложи на седлото и се увери, че се крепи стабилно. — Сигурна ли си, че можеш да я държиш? — попита той Изолда.
— Мога — каза тя.
— Е, кажи ми, ако ти стане трудно. Тя не е лека, а ти си само едно крехко малко създание — той се обърна към Лука. — Аз ще водя коня й. Останалите ще ни следват.
— Ще се откъснат — предположи Лука.
— Ще им подсвирна да продължат след нас — каза Фриз. — Никога не вреди да имаш няколко резервни коня, а може би ще успеем и да ги продадем, ако се наложи.
Той се качи на собствения си петнист кон, взе поводите на коня на Ишрак и подсвирна ниско и окуражително на другите четири коня, които веднага се скупчиха около него и малката кавалкада се отправи уверено надолу по пътя.
— Колко път има до най-близкия град? — обърна се Лука към брат Пиетро.
— Около осем мили, мисля — каза той. — Надявам се тя да издържи; но изглежда много зле.
Лука погледна назад към пребледнялата Ишрак, която се беше облегнала на Изолда, и кривеше лице в болезнени гримаси.