— Наистина. А после ще трябва да я предадем на местния земевладелец, за да бъде изгорена, когато стигнем там. Избавихме я от бандити и я спасихме от галерите на османците, за да я предадем за изгаряне като вещица. Не ми се вярва да мисли, че сме й направили добрина.
— Трябваше да бъде изгорена като вещица вчера — каза брат Пиетро без никакво съчувствие. — Всеки час е подарък за нея.
Лука дръпна поводите назад, за да изравни коня си с Изолда.
— Как я раниха?
— Беше ударена с тояга, докато се опитваше да защити мен и себе си. Обикновено е ловък боец, но те бяха четирима. Изненадаха ни на пътя, като се опитаха да ни ограбят, а когато видяха, че сме жени без стражи, им хрумна да ни пленят за откуп — тя поклати глава, сякаш за да се отърве от спомена. — Или за галерите.
— Не ви… — той се опита да намери думите, — ъъ, нараниха, нали?
— Имате предвид дали ни насилиха? — попита тя спокойно. — Не, задържаха ни за откуп, а после се напиха. Но имахме късмет — тя стисна устни. — Постъпих глупаво, като потеглих без телохранител. Изложих Ишрак на опасност. Ще трябва да намерим някого, с когото да пътуваме.
— Изобщо няма да можете да пътувате — каза Лука безцеремонно. — Вие сте мои пленници. Арестувам ви по обвинения в магьосничество.
— Заради бедната сестра Августа?
Той примигна, за да прогони образа на двете млади жени, потънали в кръв като касапи.
— Да.
— Когато стигнем до следващия град и докторът прегледа Ишрак, ще ме изслушате ли, преди да ни предадете? Ще ви обясня всичко, ще кажа какво сме направили и какво не сме направили, и можете да отсъдите дали трябва да бъдем изпратени обратно при брат ми, за да ни изгорят. Защото ще сторите именно това, знаете. Ако ме изпратите обратно при него, ще подпишете смъртната ми присъда. Няма да бъда изправена на съд, който би заслужавал това име, няма да получа истинско изслушване. Ще ме изпратите на смърт. Няма ли това да терзае съвестта ви?
Брат Пиетро изравни коня си с техните.
— Докладът вече замина — каза той с горчива категоричност. — В него сте посочена като вещица. Не можем да направим нищо, освен да ви предадем на гражданския закон.
— Аз мога да я чуя — каза Лука раздразнено. — Мога да я изслушам. И ще го сторя.
Тя го погледна.
— Жената, на която се възхищавате толкова много, е лъжкиня и вероотстъпница — каза тя дръзко. — Сестрата-ковчежничка е любовница на брат ми, негова лековерна пионка, и негова съучастница. Готова съм да се закълна в това. Той я е убедил да подлуди монахините и да припише вината на мен, за да дойдете и да сложите край на моето управление в абатството. Той направи на глупачка нея, а мисля, че тя направи на глупаци вас.
Лука почувства как у него се надига гняв, задето това момиче го наричаше глупак, но стисна зъби.
— Изслушах я, докато вие не благоволихте да говорите с мен. Харесах я, докато вие дори не искахте да ми покажете лицето си. Тя се закле, че ще каже истината, докато вие правехте… кой знае какво сте правели? Във всеки случай, нямах с какво да сравня нейния разказ. Но дори така долових лъжите й, и разбрах, че тя приписваше вината на вас, въпреки че вие дори не се защитихте пред мен. Можете да ме наричате глупак — макар да виждам, че доста се зарадвахте на помощта ми, когато ви освободихме от бандитите — но тя не успя да ме направи на глупак — каквото и да казвате.
Изолда сведе глава, сякаш за да заглуши собствените си прибързани думи.
— Не мисля, че сте глупак — каза тя. — Благодарна съм ви, че ни спасихте. Ще се радвам да чуете моето обяснение на тази история. И се надявам, че ще ни пощадите.
Лекарят, повикан при мавърската робиня, когато отседнаха да си починат в малкия хан в градчето, обяви, че е ранена и насинена, но няма счупени кости. Лука плати най-хубавите легла за нея и Изолда, и добави известна сума, за да не се налага да делят стаята с други пътници.
— Как ще напиша в доклада си, че сега плащам и за пътуването на две жени? — възрази брат Пиетро. — За които се знае, че са престъпнички?
— Можеш да кажеш, че съм имал нужда от прислужници, и ти си ми осигурил две здрави и хубавички — предложи Фриз, което му спечели един кисел поглед от писаря.
— Няма нужда да докладваш абсолютно нищо. Това не е разследване — заяви Лука. — Това е просто животът по пътя, не част от работата ни.
Изолда настани Ишрак в голямото легло, сякаш бяха равни, даваше й супа с лъжица в устата, сякаш тя беше нейна сестра, погрижи се за нея като за свое дете, и остана да седи край нея, докато тя спеше.