— Предполагам, че просто бихме могли да си затворим очите и да ги оставим да се измъкнат на сутринта — предложи Фриз, като тръгваше да излиза от стаята.
— О, за Бога! — възкликна Лука.
Точно тогава Изолда се зададе надолу по стълбите, идвайки на вечеря, облечена в рокля, която бе взела назаем от съпругата на ханджията. Беше изработена от някаква груба материя, боядисана в тъмносиньо, а на главата си Изолда носеше боне като селските жени. То разкриваше златната пелена на косата й, която тя бе прибрала назад в плитка. Лука си спомни златния водопад, когато се беше хвърлил върху нея в двора на конюшнята, и уханието на розова вода, когато я беше притиснал към земята. В простите дрехи красотата й внезапно бе станала толкова сияйна, че Лука и дори брат Пиетро не можеха дори да продумат.
— Надявам се, че сте се съвзели — промърмори Лука, докато издърпваше стол за нея.
Очите й бяха сведени, усмивката — насочена към краката й.
— Не бях ранена, бях само изплашена. Ишрак си почива и се възстановява. На сутринта ще бъде по-добре, сигурна съм.
Фриз влезе, блъскайки вратата, и започна шумно да стоварва блюда върху масата.
— Пилешко фрикасе — специално заклаха един стар петел. Яхния от говеждо с ряпа, свински пастет — аз лично не бих го докоснал. Наденица, която изглежда доста добре, и няколко резена шунка — той излезе отново и се върна пак с още блюда.
— Малко марципан от местния пазар, на вкус почти като истински, но не бих се заклел, че е в първа младост; малко сладкиши, които стопанката е приготвила лично — видях ги да излизат от фурната и ги опитах заради вашата безопасност, и ги одобрих. Тук изобщо нямат плодове, освен някакви ябълки, които са толкова зелени, че със сигурност почти ще ви усмъртят, и малко захаросани кестени, които от цяла година пазят за гостуващи благородници. Така че не бих отговарял за тях.
— Съжалявам — каза Лука на Изолда.
— Няма защо — каза тя с усмивка. — Много е мил и вероятно казва истината, което е по-важно.
— Много добро вино, което си позволих волността да опитам заради вас в избата, и което изобщо няма да навреди на нейна светлост — похвалата на Изолда насърчи Фриз да налее виното с елегантен жест. — Малко разредено пиво за утоляване на жаждата ви — тук го приготвят с планинска вода, и всъщност доста си го бива. На повечето места не бива да пиете водата в никакъв случай, но тук вероятно можете. А ако ви се приискат няколко яйца, мога да заръчам да ви ги приготвят варени или бъркани, както желаете.
— Харесва му да си мисли, че ми служи предано, и наистина е много добър към мен — каза Лука полугласно.
— Освен това — каза Фриз, като се наведе над Изолда, — има хубаво сладко вино за десертното ви блюдо със сладкиши, вино и плодове, и хубав хляб, който сега вадят от пещта. Нямат пшеница, разбира се, но ръженият хляб е сладък и лек, защото се приготвя с някакъв мед — което установих чрез дълъг разговор с готвачката, която е не друга, а стопанката, и е много добра жена, така ми се струва. Тя казва, че роклята ви отива повече, отколкото на нея, и си е така.
— Но понякога, разбира се, е напълно непоносим — довърши Лука. — Фриз, моля те, поднасяй вечерята мълчаливо.
— Мълчание, казва той — Фриз кимна на Изолда със затворническа усмивка. — И аз си мълча. Вижте ме: потънал в мълчание. Аз съм въздържан, знаете. Въздържан.
Тя не се сдържа и се засмя, когато Фриз стисна устни, сложи всички останали блюда на масата, поклони се ниско и застана с гръб към вратата, с лице към стаята, като съвършен слуга. Брат Пиетро седна и започна да си сипва от блюдата, с листата за писане до него и мастилницата, сложена до чашата му с вино.
— Виждам, че не само ме храните, но и ме разпитвате — каза Изолда на Лука.
— Като на църква — отговори брат Пиетро вместо него. — Когато трябва да отговаряш за душата си и за вярата си, преди да приемеш причастие. Можете ли да отговаряте за душата си, ваша милост?
— Не съм направила нищо, от което да се срамувам — каза тя спокойно.
— А посегателството над тялото на мъртвата жена?
Лука стрелна брат Пиетро с поглед, за да го накара да замълчи, но Изолда отговори без страх:
— Не беше посегателство. Трябваше да разберем какво са й дали да яде. Откривайки, че е била отровена, спасихме другите. Аз познавах сестра Августа, а вие — не. Казвам ви: тя щеше да се радва, че сме постъпили с нея така — след смъртта й — за да можем да спестим на сестрите й болка приживе. Намерихме в стомаха й плодовете на беладоната, което доказва, че монахините са били тровени, че не са били обсебени, нито пък са полудявали, както всички се опасявахме. Надявах се, че можем да ви дадем плодовете като доказателство и да спасим абатството от брат ми и сестрата-ковчежничка.