— Нулата е едно от нещата, които трябва да изучавам, така ли? Ще отида ли при османците да се уча от тях? Ще усвоявам ли техните науки?
Мъжът се засмя и побутна листа хартия с арабските цифри към бъдещия свещеник, като го задържаше с един пръст.
— Ще ви дам това — обеща той. — То може да бъде вашата награда, след като свършите удовлетворително работата, която ви възлагам, и се отправите на мисията си. И да, може би ще отидете при неверниците и ще живеете сред тях и ще усвоите порядките им. Но засега трябва да дадете обет за покорство към мен и моя орден. Ще ви изпратя да бъдете моите уши и очи. Ще ви изпращам да издирвате загадки, да намирате познание. Ще ви изпратя да картографирате страховете, да откриете тъмнината във всичките й образи и форми. Ще ви изпратя да проумявате различни неща, да станете част от нашия орден, който се стреми да разбере всичко.
Видя как лицето на Лука светна при мисълта за живот, посветен на дирене. Но после младият мъж се поколеба.
— Няма да зная какво да правя — призна Лука. — Няма да знам откъде да започна. Не разбирам нищо! Как ще знам къде да отида или какво да правя?
— Ще ви изпратя да бъдете обучен. Ще ви изпратя да учите с наставници. Те ще ви научат на закона и на това каква власт имате да свикате съд или разследване. Ще научите какво да търсите и как да провеждате разпит. Ще разберете кога някой трябва да бъде предаден на светските власти — на кметовете на градовете или господарите на именията; или кога може да бъде наказан от Църквата. Ще научите кога да помилвате и кога да наказвате. Когато сте готов, след като бъдете обучен, ще ви изпратя на първата ви мисия.
Лука кимна.
— Ще ви обучават в продължение на няколко месеца, а после ще ви дам своите заповеди и ще ви изпратя по света — каза мъжът. — Ще отивате, където ви нареждам, и ще изучавате онова, което откривате там. Ще ми докладвате. Можете да съдите и да наказвате, където откриете прегрешение. Можете да пропъждате дяволи и нечисти духове. Можете да се учите. Можете да поставяте под въпрос всичко, през цялото време. Но ще служите на Бог и на мен така, както ви кажа. Ще се покорявате на мен и на Ордена. И ще бродите из невидимия свят и ще гледате невидимите неща, и ще ги изследвате.
Настъпи мълчание.
— Можете да си вървите — каза мъжът, сякаш беше дал най-прости указания. Лука се сепна от безмълвното си вцепенение и тръгна към вратата. Когато ръката му беше върху бронзовата дръжка, мъжът каза: — Има още нещо…
Лука се обърна.
— Говореха, че сте подменено дете, нали? — Обвинението нахлу в стаята като внезапен леден повей. — Хората от селото? Когато клюкарстваха как е могла да ви роди, толкова красив и толкова умен, една жена, която е била безплодна цял живот, и то от мъж, който не умеел нито да чете, нито да пише. Казваха, че сте подменено дете, оставено на прага й от феите, нали?
Възцари се студено мълчание. Суровото младо лице на Лука не разкриваше нищо.
— Никога не съм отговарял на такъв въпрос, и се надявам никога да не отговарям. Не зная какво са говорили за нас — каза той хладно. — Това бяха невежи, страхливи селяни. Майка ми казваше да не обръщам внимание на нещата, които говорят. Казваше, че ми е майка и че ме обича повече от всичко друго. Това е единственото, което имаше значение, а не историите за деца на феите.
Мъжът се изсмя рязко, махна на Лука да си върви и се загледа във вратата, затворила се зад гърба му.
— Може би изпращам едно дете на феите да състави карта на самия страх — каза си той, докато събираше и подреждаше книжата и избутваше назад стола си. — Каква шега за видимите и невидими светове! Дете на феите в Ордена. Дете на феите, което трябва да опише страха.
Замъкът Лукретили
юни 1453
Приблизително по същото време, докато разпитваха Лука, една млада жена седеше в богато украсен стол в параклиса на фамилния си дом, замъка Лукретили, на около двайсет мили североизточно от Рим. Тъмносините й очи бяха приковани в скъпото разпятие, светлата й коса бе прибрана в небрежна плитка под черния воал, лицето й беше изопнато и бледо. Свещ в розова кристална купа потрепваше на олтара, докато свещеникът се движеше в сенките. Тя коленичи със здраво сключени ръце, молейки се пламенно за баща си, който се бореше за живота си в спалнята си, но отказваше да я види.
Вратата в дъното на параклиса се отвори и брат й влезе тихо, забеляза сведената й глава и отиде да коленичи до нея. Тя го погледна косо — красив млад мъж, тъмнокос, с тъмни вежди, със сковано от печал лице.