Лука изсипа лъжица от гозбата върху голям комат хляб и й го подаде. Тя придирчиво извади вилица от ръкава на роклята си и изяде месото, сложено върху хляба. Никой от тях не беше виждал такива маниери на хранене. Лука напълно забрави въпросите си. Застаналият на вратата Фриз беше омаян.
— Никога не съм виждал такова нещо — отбеляза Лука.
— Нарича се вилица — каза Изолда, сякаш това беше нещо съвсем обикновено. — Използват ги във френския кралски двор. За ядене. Тази ми я подари баща ми.
— Никога не съм ял нещо, което не може да се набоде на върха на кинжал — обади се Фриз от вратата.
— Достатъчно — посъветва Лука твърде приказливия слуга.
— Или да се изсърба — каза Фриз. Направи пауза за миг, а после обясни по-ясно. — Ако е супа.
— „Ако е супа!” — нахвърли му се гневно Лука. — „Ако е супа!”. За Бога, млъкни. Не, още по-добре — чакай в кухнята.
— Ще пазя на вратата — каза Фриз, като показа с жест, че работата му е много важна. — Ще пазя на вратата от натрапници.
— Бог е свидетел, че бих предпочел някой натрапник, бих предпочел да нахълта шайка разбойници, отколкото да търпя да се намесваш непрекъснато.
Фриз разкаяно поклати глава и отново притисна долната си устна над горната, за да покаже, че в бъдеще ще си мълчи.
— Като гроб — каза той на Лука. — Ти продължавай. Добре се справяш: настоятелен, но почтителен. Не ми обръщай внимание.
Лука се обърна отново към Изолда.
— Няма нужда да ви разпитвам — каза той. — Но трябва да разберете, че не можем да ви освободим, ако не сме убедени в невинността ви. Изяжте си вечерята и ми кажете честно какво се случи в абатството и какви намерения имате за бъдещето си.
— Може ли аз да ви попитам какво стана в абатството? Затворихте ли го?
— Не — каза той. — По-късно ще ви разкажа повече, но когато оставихме абатството, монахините се молеха и предстоеше да бъде избрана нова игуменка.
— А сестрата-ковчежничка?
— Мъртва е — отвърна той кратко. — Сега ми разкажете всичко, което знаете.
Изолда хапна още малко, а после остави хляба настрана. Брат Пиетро й поднесе друга гозба върху къс хляб и потопи перото в мастилото.
— Когато дойдох в абатството, скърбях за баща си и се съпротивлявах на желанията му — каза тя искрено. — Ишрак дойде с мен — никога не сме се делили, откакто баща ми доведе нея и майка й у дома от Светите земи.
— Значи тя е ваша робиня? — попита брат Пиетро.
Изолда ожесточено поклати глава.
— Свободна е. Само защото е от мавърски произход, всички винаги си мислят, че е поробена. Баща ми почиташе и уважаваше майка й и я погреба по християнски, когато тя умря. Тогава Ишрак беше на седем години. Ишрак е свободна жена, както беше свободна и майка й.
— По-свободна от вас? — попита Лука.
Видя я как пламна и поруменя.
— Да, както се оказва. Защото условията на бащиното ми завещание ме задължаваха да постъпя в абатството, а сега, когато изгубих мястото си, съм издирвана престъпница.
— Какво правехте с тялото на сестра Августа?
Тя се наведе напред, приковавайки тъмносиния си поглед върху него. Лука беше готов да се закълне, че тя говореше истината.
— Ишрак се обучаваше при мавърските лекари в Испания. Баща ми заведе и двете ни в испанския кралски двор, когато го повикаха там като съветник във връзка с нов кръстоносен поход. Ишрак учеше при един от най-изтъкнатите лекари: изучаваше билките, опиатите и отровите. Заподозряхме, че дават опиати на монахините, а вече знаехме, че ми се явяват най-необичайни сънища и се събуждам с рани по дланите.
— Значи стигми са се появявали и върху вашите ръце? — прекъсна я Лука.
— Вярвах, че става дума за стигми — каза тя, обзета от внезапно униние при този спомен. — Отначало бях толкова объркана, че сметнах белезите за истински: болеше ме, но пък ги мислех за чудо.
— Вие ли дойдохте в стаята ми? Вие ли ми показахте ръцете си?
Тя безмълвно кимна.
— В това няма нищо срамно — каза й внимателно Лука.
— Чувствах го като грях — каза тя тихо. — Да получавам раните на нашия Господ и да се събуждам така тревожна, след сънища, в които бягам и крещя…
— Мислехте ли, че опиатът в беладоната е предизвикал сънищата ви?
— Ишрак мислеше, че е така. Смяташе, че много от монахините вземат опиата. Ишрак никога не се хранеше в трапезарията, ядеше заедно със слугите, и никога не са й се явявали сънища. Никой от слугите нямаше видения. Само сестрите, които ядяха хляба в трапезарията, бяха засегнати. Когато сестра Августа умря така внезапно, Ишрак помисли, че сърцето й е спряло да бие под влияние на опиата; знаеше, че ако вземеш твърде много, той те убива. Решихме да отворим стомаха й, за да потърсим плодовете.