Брат Пиетро закри очите си с длани, сякаш още можеше да види двете, в кръв до лактите, как вършат ужасното си дело.
— Било е много голям грях да докосвате тялото — напомни й Лука. — Както престъпление, така и грях е да докосваш труп.
— Не и за Ишрак — защити тя приятелката си. — Тя не е от нашата вяра, не вярва във възкресението на тялото. За нея това не е било по-голям грях, отколкото да прегледа трупа на животно. Не можете да я обвините в нищо освен в упражняване на медицинската професия.
— Било е голям грях за вас — упорстваше той. — А сигурно и извършването му е било трудно поносимо? Как можахте вие — една млада дама — да направите такова нещо?
Тя наведе глава.
— За мен беше грях. Но вярвах, че трябва да се направи, и не исках да оставя Ишрак да го направи сама. Помислих си, че трябва да бъда… — тя направи пауза. — Помислих си, че трябва да бъда смела. Аз съм господарката на Лукретили. Помислих си, че трябва да бъда смела, за да съм достойна за името, което нося. И поне видяхме плодовете на беладоната в стомаха й, изсъхналите плодове, подобни на тъмни петънца — тя пъхна ръка в джоба на роклята си и извади две малки тъмни и твърди плодчета, подобни на зрънца пипер. — Ето какво намерихме. Това е доказателство какво сме правили, и какво намерихме.
Лука се поколеба.
— Извадили сте ги от стомаха на мъртвата жена? — попита той.
Тя кимна.
— Това трябваше да се направи — каза. — Как иначе можехме да ви докажем, че на монахините се дават плодове от беладона?
Лука взе предпазливо плодовете и бързо ги подаде на брат Пиетро.
— Знаехте ли, че сестрата-ковчежничка заговорничи с брат ви?
Изолда кимна натъжено.
— Знаех, че между тях има нещо, но така и не попитах. Трябваше да настоя да чуя истината — винаги съм чувствала, че тя… — тя млъкна, без да довърши. — Не знаех, не съм видяла нищо със сигурност. Но усещах, че те са…
— Че са какво?
— Може ли да са били любовници? — попита тя много тихо. — Възможно ли е? Или това е плод на моя ревнива фантазия? Може би съм й завиждала заради красотата й?
— Защо бихте помислили такова нещо? За сестрата-ковчежничка?
Тя сви рамене.
— Понякога ми хрумват разни неща, или виждам неща, или почти усещам мириса на неща, които не са много ясни, или не са очевидни за другите… в този случай сякаш тя му принадлежеше, сякаш беше… негова риза.
— Негова риза? — повтори Лука.
Тя отново тръсна глава, като че ли се опитваше да прогони някакво видение.
— Имах чувството, че долавям неговия мирис по тялото й. Не мога да го обясня по-добре.
— Притежавате ли Зрението? — прекъсна я брат Пиетро, взирайки се в нея над върха на перото си.
— Не — тя поклати глава в бързо отрицание. — Не, няма нищо такова. Нищо толкова определено, нищо толкова ясно. Не бих прибягвала към него, дори да го имах, не се представям за нещо като пророчица. Понякога имам усещане за някои неща, това е всичко.
— И усещахте, че тя е негова любовница?
Тя кимна.
— Но нямах доказателства, нищо, в което можех да я обвиня. Долавях го просто като шепот, като шумоленето на коприненото й бельо.
Силна кашлица откъм вратата напомни на мъжете, че Фриз първи бе забелязал коприненото бельо.
— Едва ли е престъпление да се носи копринено бельо — каза брат Пиетро раздразнено.
— Това ме наведе на някои мисли — каза тя замислено. — Че тя не е каквато изглежда, че манастирът под нейното ръководство не е такъв, какъвто изглежда. Не какъвто бе редно да бъде. Но… — тя сви рамене. — Бях нова в този живот, а тя, изглежда, отговаряше за всичко. Отначало не се съмнявах в нея и не поставях под въпрос начина, по които управляваше манастира. Аз трябваше да го сторя. Трябваше незабавно да поискам разследване.
— Как се измъкнахте от подземието при стражевата кула? — Брат Пиетро внезапно смени посоката на разпита, с надеждата да я смути. — Как се измъкнахте и избягахте, след като бяхте с окови на ръцете и краката, а подземието е прокопано в скала?
Лука се намръщи на суровия му тон, но брат Пиетро просто чакаше отговора, вдигнал перото си.
— Това е главното обвинение — отбеляза той тихо към Лука. — Това е единственото доказателство за магьосничество. Стореното от робинята е дело на еретичка, тя не е под властта на Църквата. Посегателството над тялото също е работа на другата жена — ние може да го смятаме за зло, но еретичката не е под нашата юрисдикция. Игуменката не е извършила престъпление, но бягството й е подозрително. Бягството й прилича на магьосничество. Тя трябва да го обясни.