— Как излязохте? — попита я Лука. — Помислете внимателно, преди да отговорите.
Тя се поколеба.
— Карате ме да се страхувам — каза. — Да се страхувам да говоря.
— Би трябвало да се страхувате — предупреди я Лука. — Ако сте се измъкнали от оковите и от подземието чрез магия или с помощта на Дявола, тогава ви заплашва обвинение в магьосничество дори само затова. Мога да ви оправдая, задето сте се занимавали с мъртвата жена, но ще трябва да ви обвиня, че сте призовали Дявола, за да подпомогне бягството ви.
Тя си пое рязко дъх.
— Не мога да ви кажа — поде тя. — Не мога да ви дам смислено обяснение.
Перото на брат Пиетро беше все така надвиснало над хартията.
— Добре ще е да измислите нещо; това е единственото останало обвинение срещу вас. Измъкването от оковите и през стените е магьосничество. Само вещиците могат да минават през стени.
Възцари се тежко мълчание, когато Изолда сведе поглед към ръцете си и мъжете зачакаха отговора й.
— Какво направихте? — попита Лука тихо.
Тя поклати глава.
— Наистина не знам.
— Какво се случи?
— Беше мистерия.
— Магьосничество ли беше? — попита брат Пиетро.
Възцари се дълга, мъчителна тишина.
— Аз я пуснах да излезе — внезапно се обади Фриз, пристъпвайки напред в стаята от прага, където стоеше на пост.
Брат Пиетро се нахвърли върху него.
— Ти! Защо?
— Милост — каза Фриз кратко. — Справедливост. Беше очевидно, че не са сторили нищо. Не те промиваха пясъка за злато, нито пък се разхождаха наоколо в шумолящо копринено бельо. Онзи неин брат щеше да нареди да я изгорят в мига, щом успееше да се докопа до нея, сестрата-ковчежничка беше приготвила кладите. Изчаках, докато всички се заехте с нещо в двора, и решавахте какво трябва да се направи, после се промъкнах до подземието, отворих го, помогнах им да се качат по стълбата, изведох ги в конюшнята, качих ги на коне и ги изпратих да си вървят.
— Освободил си моите заподозрени? — попита го Лука, слисан.
— Малки господарю — Фриз разпери извинително ръце. — Ти се канеше да изгориш две невинни жени, увлечен от възбудата на момента. Щеше ли да ме изслушаш? Не. Защото съм добре известен като глупак. Щеше ли да изслушаш тях? Не. Защото сестрата-ковчежничка ти беше завъртяла главата, а братът на тази дама вече бе побързал да приготви факлата. Знаех, че накрая ще ми благодариш, и ето че сега вече ми благодариш.
— Не ти благодаря! — възкликна Лука, безмерно разгневен. — Би трябвало да ти забраня да ми служиш и да те обвиня в намеса в папско разследване!
— Тогава дамата ще ми благодари — каза Фриз весело. — А ако не го стори тя, може би ще го стори хубавата робиня.
— Тя не ми е робиня — каза Изолда, напълно объркана. — Освен това ще се уверите, че тя никога не благодари на никого. Особено на мъж.
— Може би ще започне да ме цени — каза Фриз с достойнство. — Когато ме опознае по-добре.
— Никога няма да те опознае по-добре, защото ще бъдеш отпратен — каза Лука гневно.
— Това ми се струва твърде строго — отвърна Фриз, хвърляйки поглед към брат Пиетро. — Не мислите ли? Предвид факта, че тъкмо аз попречих да изгорим две невинни жени, а после спасих и петима ни от разбойниците. Да не говорим за това, че се сдобих с няколко ценни коня.
— Ти осуети хода на моето разследване и освободи моите пленници — настоя Лука. — Какво мога да направя, освен да те освободя и да те изпратя обратно в манастира, опозорен?
— Направих го за твое добро — обясни Фриз. — И за тяхно. Спасих всички ви от самите вас.
Лука се обърна към брат Пиетро.
— Но защо затвори отново оковите, след като ги освободи? — попита брат Пиетро.
Фриз се поколеба.
— За заблуда — каза той сериозно. — За да предизвикам по-голямо объркване.
Въпреки тревогата си, Изолда сподави един пристъп на смях.
— Няма съмнение, че го предизвика — каза тя. Една лека усмивка, разменена между двамата, накара Лука внезапно да се намръщи.
— А кълнеш ли се, че си сторил това? — попита той рязко. — Колкото и да си несериозен по начало?
— Да — каза Фриз.
Лука се обърна към брат Пиетро.
— Това ги оправдава по обвинението в магьосничество.
— Докладът е изпратен — заяви брат Пиетро замислено. — Съобщихме, че пленничките са изчезнали, обвинени в магьосничество, но че няма съмнение във вината на онези, които обвиняваха тях. Въпросът е приключен, освен ако не искате да го отворите отново за обсъждане. Не е нужно да съобщаваме, че сме ги срещнали отново. Не ни влиза в работата да ги арестуваме, ако нямаме доказателство за магьосничество. В момента не провеждаме разследване. Нашето разследване е приключено.