— Не си търсете белята — обади се Фриз.
Лука му се нахвърли.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш пък сега?
— Белята сама ще ви намери. Така казват хората. Не си търсете белята. Твоето разследване приключи, всички са доволни. Потегляме на някаква друга безсмислена мисия. А двете жени, които бяха несправедливо обвинени, са свободни като птички във въздуха. Защо да създаваме проблеми?
Лука се канеше да възрази, но после се поколеба. Обърна се към Изолда. След като бе стрелнала със синия си поглед Фриз, когато призна, че ги е освободил, тя отново се бе заела да изучава ръцете си, които държеше в скута.
— Вярно ли е, че Фриз ви е освободил? Пуснал ви е да си вървите? Както твърди?
Тя кимна.
— Защо не казахте това веднага?
— Не исках да му навличам неприятности.
Лука въздъхна. Беше неправдоподобно, но ако Фриз се придържаше към признанията си, а Изолда не предлагаше друго обяснение, тогава той не виждаше какво повече би трябвало да стори.
— Кой ще повярва на това?
— По-добре това, отколкото да се опитате да кажете на всички, че сме се стопили във въздуха, измъквайки се от оковите — изтъкна тя. — Кой би повярвал на това?
Лука хвърли поглед към брат Пиетро.
— Ще напишете ли, че сме останали удовлетворени от разкритието, че нашият слуга ги е освободил, като е превишил задълженията си, но е смятал, че постъпва правилно? И че сега сме наясно, че не е имало магьосничество? И че те са свободни да си вървят?
Брат Пиетро беше възприел най-киселото си изражение.
— Щом ми нареждате да го сторя — каза той педантично. — Мисля, че тук има нещо повече от неуместната намеса на вашия слуга. Но тъй като той винаги превишава правата си, и понеже вие винаги го позволявате, и понеже изглеждате твърдо решен тези жени да бъдат освободени, мога да напиша това.
— Ще изчистите ли името ми? — настоя Изолда.
— Няма да ви обвиня в бягство чрез магьосничество — уточни брат Пиетро. — Това е всичко, което съм готов да направя. Не знам дали сте невинна по всички обвинения, но тъй като никоя жена не е невинна след греха на Ева, съм готов да се съглася, че няма доказателства и засега срещу вас не е повдигнато обвинение.
— Това е достатъчно — заяви Лука. — Както и да е — обърна се той към Изолда, — какво ще правите сега?
Тя въздъхна.
— Питах се какво трябва да направя. Мисля да отида при сина на бащиния ми приятел, човек, който е бил негов постоянен спътник по време на кръстоносните походи, моят кръстник; мога да му се доверя, а той има репутацията на упорит боец. Ще го помоля да ми помогне да изчистя името си и да тръгне с мен срещу брат ми. Изглежда, че брат ми е сторил всичко това, за да открадне наследството ми, да ме убие. Така че аз ще му отнема наследството. Ще си върна това, което ми принадлежи.
— Има и друго, което не знаете — каза й Лука. — По-лошо е, отколкото си мислите. Той беше наредил на сестрата-ковчежничка да кара монахините да промиват за злато пясъка от един поток във вашите гори.
Тя го изгледа озадачена.
— Злато?
— Вероятно точно затова брат ви е бил решен да ви прогони от абатството. Из хълмовете може да има цяло състояние в злато, което изтича в потока като прах.
— Търсели са злато?
Той кимна.
— Използвал е сестрата-ковчежничка, за да краде злато от земите на вашето абатство. Сега, когато тя е мъртва, а вие избягахте, всичко — абатството, земите и златото — е негово.
Видя как тя стисна здраво зъби.
— Взел е за себе си дома ми, наследството ми, а също и цяло състояние?
Лука кимна.
— Остави сестрата-ковчежничка да умре, и си тръгна от манастира.
Тя се обърна към брат Пиетро:
— Но вие не обвинихте него! Не преследвахте него за всички грехове след Адам! Макар аз да съм отговорна за всичко, сторено от Ева?
Той сви рамене.
— Той не е извършил престъпление, което можем да установим в момента. Сега промива пясъка за собственото си злато на собствената си земя.
— Ще му потърся сметка. Ще се върна и ще взема обратно земите си. Вече не съм обвързана от дълг за покорство пред бащиното си завещание, когато брат ми така зле пази семейната ни чест. Ще го прогоня, както ме прогони той. Ще отида при сина на кръстника си, и ще доведа помощ.