— Вашият кръстник видна личност ли беше? Брат ви има собствен замък и малка армия на свое разположение.
— Той беше графът на Влахия, Владислав — каза тя гордо. — Синът му е новият граф. Ще отида при него.
Брат Пиетро вдигна рязко глава.
— Кръщелница сте на граф Владислав? — попита той любопитно.
— Да, баща ми винаги ми казваше да се обръщам към него във време на беди.
Брат Пиетро сведе очи и зачудено поклати глава.
— Тя има влиятелен приятел в негово лице — каза той тихо на Лука. — Той може да смачка брат й в миг.
— Къде живее?
— Пътуването е дълго — призна тя. — На изток. Трябва да стигна до кралския двор на Унгария.
— Това сигурно е отвъд Босна? — Фриз заряза всякакви опити да стои мълчаливо до вратата и влезе в стаята.
— Да.
— Още по-далече на изток?
Тя кимна.
— Как две хубави момичета като вас и робинята ще направят това пътуване, без някой да ви ограби… или по-лошо? — попита Фриз направо. — Живи ще ви одерат.
Тя погледна Фриз и му се усмихна.
— Не мислите ли, че Бог ще ни закриля?
— Не — каза той рязко. — Доколкото се простира моят опит, Той рядко се намесва тогава, когато се случва очевидното.
— Тогава ще пътуваме със спътници, с техните пазачи, когато можем. И ще рискуваме, когато не можем. Защото трябва да отида. Нямам към кого другиго да се обърна. И ще отмъстя на брат си, ще си върна наследството.
Фриз кимна бодро на Лука.
— Със същия успех можеше да ги изгориш, когато имаше тази възможност — отбеляза той. — Защото и бездруго ги изпращаш на смърт.
— О, не ставай смешен — каза Лука нетърпеливо. — Ние ще ги защитим.
— Ние имаме мисия! — възрази брат Пиетро.
Лука се обърна към Изолда.
— Можете да пътувате с нас под наша закрила, докато се наложи пътищата ни да се разделят. Ние трябва да се заемем с ново разследване, мисията ни е възложена лично от Светия Отец. Все още не знаем накъде ще поемем, но можете да пътувате с нас, докато пътищата ни се разделят.
— Много важни — допълни Фриз, като кимна на младата жена. — Ние сме много важни.
— Можете да ни придружите, а когато намерите по пътя надеждни и почтени спътници, можете да потеглите с тях, и да пътувате с тях.
Тя наведе глава.
— Благодаря ви. Благодаря ви от свое име и от името на Ишрак. Няма да ви бавим, нито пък да отклоняваме вниманието ви от вашата мисия.
— Напълно сигурно е, че ще направят и двете — отбеляза брат Пиетро кисело.
— Можем поне да им помогнем по пътя — заяви Лука.
— Редно е да ви се представя със светското си име — каза младата жена. — Вече не съм игуменка.
— Разбира се — каза Лука.
— Аз съм Изолда Лукретили.
Лука сведе глава пред нея, но Фриз пристъпи напред, поклони се ниско, допирайки глава почти до коленете си, изправи се и се потупа със стиснатия си юмрук по сърцето.
— Господарке Изолда, можете да ми дадете своите заповеди — каза надуто.
Изненадата я накара да се изкикоти неволно. Фриз я погледна укорително.
— Бих предположил, че сте възпитана да разбирате кога един рицар предлага да ви служи?
— Значи сега вече е рицар, а? — обърна се брат Пиетро към Лука.
— Така изглежда — последва развеселеният отговор.
— Да кажем, оръженосец тогава — поправи се Фриз. — Ще бъда ваш оръженосец.
Изолда се изправи на крака и протегна ръка към Фриз.
— Правилно постъпваш, като ми напомняш да отговоря вежливо на едно почтено предложение за служба. Приемам услугите ти и се радвам на предложението ти, Фриз. Благодаря ти.
С един тържествуващ поглед към Лука, Фриз се поклони и докосна с устни пръстите на Изолда.
— На ваше разположение съм — каза той.
— Предполагам, че ще му предоставите подслон, дрехи и храна? — попита Лука. — Яде колкото десет коня.
— Моята служба, както дамата ще разбере, е от сърце — каза Фриз с достойнство. — Аз съм на нейно разположение, ако се яви рицарска мисия или дръзко начинание. През останалото време продължавам да работя като ваш слуга, разбира се.
— Много съм признателна — промърмори Изолда. — И в мига, щом се яви рицарска мисия или дръзко начинание, ще ти съобщя.
Когато Изолда влезе в спалнята, Ишрак спеше, но щом чу тихите й стъпки, тя мигом отвори очи и каза:
— Как мина вечерята? Арестувани ли сме?
— Свободни сме — каза Изолда. — Фриз неочаквано призна на господаря си, че именно той ни е освободил от подземието под къщичката на вратаря.
Ишрак се надигна на лакът.
— Така ли каза? Защо? И повярваха ли му?