— Беше убедителен. Настоя. Не мисля, че му повярваха напълно, но във всеки случай приеха казаното.
— Каза ли защо е признал такова нещо?
— Не. Мисля, че го направи, за да ни услужи. И което е по-хубаво, казаха, че можем да пътуваме с тях, докато сме в една посока.
— Къде отиват?
— Следват заповеди. Отиват, където им наредят. Но вън от селото води само един път, така че за момента всички ще се движим на изток. Можем да пътуваме с тях и ще бъдем в по-голяма безопасност по пътя, отколкото с непознати или сами.
— Не харесвам много брат Пиетро.
— Не е лош човек. А Фриз се закле да бъде моят странстващ рицар.
Ишрак се изкикоти.
— Той има добро сърце. Някой ден може да се радваш, че го имаш. Безспорно ни направи услуга тази вечер.
Изолда съблече синята рокля и се приближи до леглото по долна риза.
— Искаш ли нещо? Разредено пиво? Да измия ли с гъба натъртванията ти?
— Не, готова съм да заспя отново.
Леглото изскърца леко, когато Изолда се мушна до нея.
— Лека нощ, сестро — каза тя, както бе казвала през почти всяка нощ от живота си.
— Лека нощ, най-скъпа моя.
Виторито, Италия
октомври 1453
Малката група се задържа още два дни в селото, докато синините на Ишрак избледняха и тя отново укрепна. Изолда и Ишрак си купиха леки рокли от ръждивокафяв плат за пътуването, и дебели вълнени наметки за студените нощи, и на третия ден бяха готови да потеглят по изгрев-слънце.
Фриз сложи странични седла на два от конете.
— Помислих си, че ще яздите зад господаря — каза той на Изолда. — А прислужницата ще се качи зад мен.
— Не — каза Ишрак категорично. — Ще яздим сами.
— Уморително е — предупреди я Фриз, — а пътищата са тежки. Повечето дами предпочитат да яздят зад някой мъж. Можете да седнете странично, не е нужно да възсядате коня. Ще ви бъде по-удобно.
— Ще яздим сами — потвърди Изолда. — На собствени коне.
Фриз направи гримаса и намигна на Ишрак.
— Друг път, тогава.
— Не мисля, че когато и да е ще поискам да яздя зад теб — каза тя хладно.
Той разкопча колана на страничното седло и го смъкна от гърба на коня.
— А, сега казваш така — заяви той уверено, — но това е, защото едва ме познаваш. Много девойки са били безразлични при първа среща, но след известно време… — той щракна с пръсти.
— След известно време какво? — попита го Изолда с усмивка.
— Не могат да се сдържат — каза Фриз с поверителен тон. — Не ме питайте защо. Това е дарба, която имам. И жените, и конете ме обичат. Жените и конете — повечето животни всъщност — просто обичат да са близо до мен. Просто ме харесват.
Лука излезе от двора на конюшнята, понесъл дисагите.
— Още ли не си приготвил конете?
— Тъкмо сменям седлата. Дамите искат да яздят сами, макар че си направих труда да купя две странични седла за тях. Неблагодарни са.
— Ама разбира се, че ще яздят сами! — възкликна Лука нетърпеливо. Поклони се леко на младите жени, а когато Фриз отведе първия кон до стъпалото за възсядане, той се приближи до Изолда и хвана ръката й, за да й помогне да се качи, а тя вдигна крак към широкото стреме и се метна на седлото.
Скоро петимата бяха на конете и, сподирени от другите четири коня и магарето в редица зад тях, излязоха на малката пътека, по която щяха да се движат през гората.
Лука беше пръв, Изолда и Ишрак яздеха една до друга точно зад него. Зад тях идваше брат Пиетро, а после — Фриз, с яка тояга, окачена на един ремък отстрани на седлото и резервните коне зад него.
Беше приятно да яздят през буковата гора. Дърветата още не се бяха разделили с меденокафявите си листа и предпазваха пътниците от яркото есенно слънце. Когато пътеката се изкачи по-високо, излязоха от гората и хванаха каменистата пътека през по-високите пасища. Беше много тихо; понякога чуваха как подрънкват звънците на далечно стадо кози, но през повечето време не се чуваше нищо освен тихото шумолене на вятъра.
Лука опъна поводите, върна се назад, за да язди с двете момичета, и попита Ишрак за времето, което беше прекарала в Испания.
— Господарят на Лукретили трябва да е бил изключително необикновен човек, за да позволи на една млада жена от домакинството си да учи при мавърски лекари — отбеляза той.
— Беше — каза Ишрак. — Хранеше голямо уважение към познанието на моя народ, искаше да уча. Мисля, че ако беше останал жив, щеше да ме изпрати обратно в испанските университети, където учените от моя народ изучават всичко — от звездите в небето до движението на водите в морето. Някои хора казват, че всички те се управляват от едни и същи закони. Трябва да открием какви са тези закони.