— Ти единствената жена там ли беше?
Тя поклати глава.
— Не, в моята страна жените също могат да учат и преподават.
— А изучи ли числата? — попита я любопитно Лука. — И значението на нулата?
Тя поклати глава и каза:
— Нямам склонност и умения за математика, макар, разбира се, да знам числата.
— Баща ми смяташе, че една жена може да разбира всичко не по-зле от един мъж — отбеляза Изолда. — Оставяше Ишрак да учи каквото иска.
— А вие? — обърна се Лука към нея. — Посещавахте ли университета в Испания?
Тя поклати глава.
— Намерението на баща ми за мен беше да бъда господарка, която да управлява Лукретили — каза тя. — Научи ме как да изчислявам печалбите от земите, как да управлявам земята и да подбирам реколтата, как да ръководя защитата на атакуван замък — тя направи смешна малка гримаса. — И нареди да ме научат на уменията, които една дама би трябвало да има — любов към изящните дрехи, танци, музика, писане, четене, пеене, поезия.
— Тя ми завижда за уменията, които той преподаваше на мен — каза Ишрак с прикрита усмивка. — Нея той научи да бъде дама, а мен — да бъда силна жена, оставена сама на себе си в света.
— Коя жена не би искала да бъде господарка на голям замък? — зачуди се Лука.
— Бих искала да бъда — каза Изолда. — Наистина го искам. Но ми се иска да бях научена и да се сражавам.
По залез-слънце на втората вечер спряха конете си пред усамотен манастир. Ишрак и Изолда се спогледаха плахо.
— Преследването? — прошепна тя на Лука.
— Едва ли е стигнало дотук. Съмнявам се, че брат ви е разпратил съобщения, след като замина от абатството. Предполагам, че е подписал заповедта само за да демонстрира собствената си невинност.
Тя кимна.
— Точно колкото да ме държи надалече — каза тя. — Като ме провъзгласява за вещица и ме обявява за мъртва, това оставя замъка и абатството под негов контрол, като му дава земите на абатството и златото. Той печели всичко.
Фриз слезе от коня и отиде да дръпне голямата камбанка пред затворената врата. Звънецът в къщичката на вратаря отекна силно, вратарят бутна тежките двойни порти и ги отвори.
— Добре дошли, пътници, в името Божие — каза той бодро. — Колко сте?
— Един млад господар, един писар, един слуга, една дама и нейната придружителка — отвърна Фриз. — И девет коня и едно магаре. Те могат да отидат на ливадата или в конюшните, както ви е удобно.
— Можем да им осигурим хубава трева — каза братът — мирянин с усмивка. — Влизайте.
Той ги въведе в голям двор. Брат Пиетро и Лука скочиха от седлата. Лука се обърна към коня на Изолда и повдигна ръце, за да я свали от седлото. Тя се усмихна кратко и показа с жест, че може да слезе сама, после преметна крак и, гъвкаво като момче, скочи на земята.
Фриз отиде до коня на Ишрак и протегна ръка.
— Не скачай — каза той. — Ще припаднеш в мига, щом се допреш до земята. Беше на косъм от припадъка във всеки момент през последните пет мили.
Тя закри уста с тъмния си воал и го погледна над ръба му.
— Освен това не ме гледай на кръв — каза Фриз весело. — Щеше да ти е по-добре зад мен с ръце около кръста ми, където щеше да можеш да се облегнеш на гърба ми, но ти си по-голям инат от магарето. Хайде слизай, момиче, и ми позволи да ти помогна.
Изненадващо, тя се подчини, наведе се напред и се остави да падне в ръцете му. Той я пое внимателно и я закрепи на крака, обвил ръка около нея, за да я придържа стабилно. Изолда отиде при нея и я подкрепи.
— Не си давах сметка…
— Просто съм уморена.
Вратарят им даде свещ, за да стигнат до къщата за гости, посочи стаите за жените от едната страна на една висока стена и входа за мъжките стаи от другата. Показа им манастирската трапезария и им каза, че мъжете могат да се нахранят заедно с монасите след вечерня, докато на дамите щеше да бъде поднесена храна в къщата за гости. После ги остави със запалени свещи и благословия.
— Лека нощ — каза Изолда на Лука, като кимна с глава на брат Пиетро.
— Ще се видим на сутринта — каза Лука на двете жени. — Добре ще е да тръгнем веднага след утринната молитва.
Изолда кимна.
— Ще бъдем готови.
Ишрак се поклони на двамата мъже и кимна на Фриз.
— Странично седло утре? — попита я той.
— Да — каза тя.
— Защото се преумори от ездата днес? — каза Фриз, уточнявайки.
Тя му отправи топла, искрена усмивка, преди да загърне отново воала около лицето си.
— Не бъди самодоволен — каза. — Уморена съм до мозъка на костите. Ти беше прав, аз сгреших и проявих глупава гордост. Утре ще яздя със странично седло и ще се радвам на това; но ако ми се подиграваш, ще те щипя през всяка стъпка от пътя.