— Ето — каза на един от мъжете. — Води коня внимателно. Две мили ли каза, че има до селото?
— Може би една и половина — каза мъжът. Конят изпръхтя уплашено и се дръпна встрани, когато животното нададе вой. После въжетата бяха затегнати и те потеглиха, влачейки безпомощния звяр зад себе си. Понякога създанието се сгърчваше конвулсивно и се претъркулваше, при което конете се дърпаха изплашено назад и мъжете, които ги водеха, трябваше да опъват поводите им и да ги успокояват.
— Лоша работа — каза Фриз на Лука, когато влязоха в селото зад мъжете и видяха другите селяни да се събират наоколо с лопати, брадви и бухалки.
— Тъкмо това сме изпратени да разследваме — каза брат Пиетро на Лука. — Ще започна да пиша доклад, а ти можеш да проведеш разследване. Можем да го направим тук, преди да продължим с пътуването и с мисията си. Можеш да прецениш какви доказателства има, че това е върколак — наполовина звяр, наполовина човек — а после можеш да решиш дали трябва да бъде умъртвен със сребърна стрела или не.
— Аз ли? — Лука се поколеба.
— Ти си разследващият — напомни му брат Пиетро. — Ето възможност да проникнеш в страховете на хората и да опишеш въздигането на Дявола. Организирай разследването си.
Фриз го гледаше. Изолда чакаше. Лука се покашля и каза:
— Аз съм изпратен лично от Светия Отец да разкривам престъпления и прегрешения в християнския свят — провикна се той към селяните. Понесе се почтителен шепот, изпълнен с любопитство. — Ще проведа разследване за този звяр и ще реша какво трябва да се направи с него — каза той. — Всеки, който е пострадал от звяра или който се страхува от него, или знае нещо за него, трябва да дойде в стаята ми в хана и да даде показания пред мен. След ден — два ще ви съобщя решението си, което ще бъде категорично и окончателно.
Фриз кимна.
— Къде е мечата яма? — попита той един от фермерите, който водеше кон.
— В двора на хана — каза мъжът и посочи с глава към големите двойни врати на двора на конюшнята, встрани от хана. Когато конете се приближиха, селяните изтичаха напред и разтвориха широко вратите. Във вътрешния двор, под прозорците на хана, имаше голяма кръгла арена.
Веднъж годишно, в празничен ден, пътуващ мечкар довеждаше окована във вериги мечка в селото, и всички залагаха колко кучета ще бъдат убити, и колко ще се приближи най-смелото до гърлото на мечката, докато мечкарят обявеше борбата за приключена, и вълнението утихваше за още една година.
Един кол в средата показваше къде завързваха мечките с верига за крака, когато насъскваха кучетата по тях. От вътре арената беше укрепена е дъсчена ограда, която достигаше на височина прозорците на първия етаж на хана.
— Те могат да скачат — каза фермерът. — Върколаците могат да скачат, всеки знае това. Построихме я твърде висока дори за самия Дявол.
Селяните отвързаха въжетата от конете и задърпаха вързопа в мрежата към мечата яма. Звярът като че ли започна да се бори и съпротивлява по-енергично. Двама фермери взеха вилите си за сено и го подкараха, бодейки го с тях, което накара съществото да завие от болка и да се замята в мрежата си.
— А как ще го отвържете в мечата яма? — зачуди се гласно Фриз.
Възцари се мълчание. Явно не бяха мислили за това.
— Просто ще го залостим вътре и ще го оставим да се освободи сам — предложи някой.
— Не се доближавам до него — каза друг мъж.
— Ухапе ли те веднъж, ти също ставаш върколак — предупреди една жена.
— Умираш от отровата в дъха му — възрази друг.
— Ако вкуси кръвта ти, те преследва, докато те хване — обади се трети.
Брат Пиетро, Лука и двете жени влязоха през предната врата на хана, взеха стаи за себе си и настаниха конете. Лука нае и една стая за хранене, която гледаше към мечата яма, и отиде до прозореца, за да види слугата си, Фриз, застанал в мечата яма, докато звярът се гърчеше в мрежата си до него. Както бе очаквал Лука, Фриз не можеше да остави дори подобно чудовище оплетено в мрежа и безпомощно.
— Донеси му кофа вода за пиене и малко месо, за да хапне, като се освободи — каза Фриз на коняря от хана. — А може би и самун хляб, за в случай че му се прииска.
— Това е изчадие от пъкъла — възропта конярят. — Няма да му прислужвам. Няма да влизам в ямата при него. Ами ако ме лъхне с дъха си?
За миг Фриз сякаш се канеше да възрази, но после кимна.