— Така да бъде — каза. — Някой тук да изпитва състрадание към звяра? Не? Достатъчно смели сте да го заловите и да го измъчвате, но не и достатъчно смели да го храните, а? Е, тогава аз лично ще му занеса нещо за ядене, а когато се развърже от тези въжета и се съвземе от това, че е влачен по пътя в продължение на миля и половина, може да пийне глътка вода и да хапне нещо.
— Гледай тебе да не те хапне! — подметна някой и всички се засмяха.
— Няма да ме ухапе — отвърна Фриз упорито. — Защото нито едно животно не ме докосва без мое съгласие, и защото не съм толкова глупав, че да чакам да се освободи. За разлика от някои, които са живели редом с него и са се оплаквали, че го чуват как души пред вратата им, и въпреки това са им трябвали месеци да заловят бедния звяр.
При тези думи се надигна хор от раздразнени възражения, които Фриз просто пренебрегна.
— Някой ще ми помогне ли? — попита той отново. — Е, в такъв случай ще помоля всички ви да си тръгнете. Това тук не е пътуващо представление.
Повечето си тръгнаха, но някои от по-младите мъже останаха по местата си на платформата, издигната около арената така, че зрителят да може да погледне над оградата. Фриз не проговори повече, а просто стоеше, чакайки търпеливо, докато те повлякоха крака, наругаха го, че се е намесил, и си отидоха.
Когато вътрешният двор се опразни, Фриз донесе кофа вода от кладенеца, голям къс сурово месо и самун хляб, остави ги във вътрешността на арената, а после хвърли поглед нагоре към прозореца, от който Лука и двете жени гледаха надолу.
— А какво ще разбере за теб малкият господар, ще научим скоро — отбеляза Фриз към сгушеното в мрежата същество, което се размърда и изскимтя леко. — Но Бог ще го напътства да бъде справедлив към теб, дори ако си пратеник на Сатаната и трябва да умреш със сърце, пронизано от сребърна стрела. А аз ще се погрижа да бъдеш нахранен и напоен, защото си Божие създание, дори ако си един от Падналите, което се съмнявам да е станало по твой собствен избор.
Лука започна разследването на върколака веднага щом се нахраниха. Двете жени отидоха в спалнята си, докато двамата мъже — брат Пиетро и Лука — викаха един след друг свидетели да разказват как върколакът е тормозел селото им.
Цял следобед слушаха истории за шумове в нощта, за това как някой внимателно пробвал дръжките на заключени врати, за загуби от овчите стада, намиращи се по високите пасища, където ги наглеждали момчетата от селото. Момчетата съобщаваха за голям вълк, един-единствен вълк — единак, който излизал от гората и отмъквал някое агне, отдалечило се твърде много от майка си. Казваха, че вълкът понякога тичал на четири крака, понякога се изправял като човек. Изпитваха ужас от него, и вече не искаха да водят овцете на горните пасища, а настояваха да стоят близо до селото. Едно момче, шестгодишно овчарче, им каза, че по-големият му брат бил изяден от върколака.
— Кога беше това? — попита Лука.
— Поне преди седем години — отвърна момчето. — Аз не съм виждал брат си — бил отвлечен в годината, преди да се родя, и майка ми така и не престана да скърби за него.
— Какво се е случило? — попита Лука.
— Тези селяни разправят какви ли не истории — каза му тихо брат Пиетро. — Залагам десет към едно, че момчето лъже, или че брат му е умрял от някаква отвратителна болест, за която не искат да си признаят.
— Тя търсела едно агне, а той я придружавал както винаги — каза момчето. — Майка ми разказва, че седнала само за миг, а той седнал на скута й. Заспал в ръцете й, тя била толкова уморена, че затворила очи само за миг, а когато се събудила, него го нямало. Помислила, че е изтичал някъде наблизо, викала го и го търсила навсякъде наоколо, но така и не го намерила.
— Пълна глупост — отбеляза брат Пиетро.
— Но защо е решила, че го е отвлякъл върколакът? — попита Лука.
— Забелязала следи от вълк във влажната земя около потока — каза момчето. — Обикаляла и викала много дълго, а когато не могла да го намери, изтичала у дома да повика баща ми и той дебнал навън с дни, опитвайки се да открие глутницата, но дори той, който е най-добрият ловец в селото, не могъл да ги намери. Тъкмо тогава разбрали, че брат ми е грабнат от върколак. Отвлякъл го и изчезнал, както им е обичаят.
— Искам да поговоря с майка ти — реши Лука. — Ще я помолиш ли да дойде при мен?
Момчето се поколеба.
— Няма да дойде — каза. — Тя още тъгува за него. Не обича да говори за това. Няма да иска да говори за това.
Брат Пиетро се наведе към Лука и му заговори тихо.
— Чувал съм такива разкази дузина пъти — каза той. — Вероятно нещо с детето не е било наред и тя тихомълком го е удавила в потока, а после измислила някаква невероятна история, която да разкаже на съпруга си. Няма да иска да разпитваме за това, а няма полза да изтръгваме насила истината от нея. Стореното — сторено.