— Явно расте много едър и силен — отбеляза Ишрак.
Гордостта на майката пролича в сияещото й лице.
— Така е — каза тя. — Благодаря на Бог за него през всеки ден от живота му.
— Но сте имали друго момче преди това — Лука остави глинената си чаша и й заговори внимателно. — Той ни каза, че е имал по-голям брат.
Сянка прекоси широкото хубаво лице на жената и изведнъж тя придоби изнурено изражение.
— Имах. Да ми прости Господ, че откъснах поглед от него за миг.
Тази мисъл я накара да замълчи; тя извърна глава.
— Какво се случи? — попита Изолда.
— Уви, уви, изгубих го. Изгубих го в един миг. Да ми прости Господ за този миг. Бях млада майка тогава, и толкова уморена, че заспах, и в този миг той изчезна.
— В гората? — настоя Лука.
Безмълвно кимване потвърди думите му.
Изолда внимателно се изправи и притисна жената надолу към пейката, за да я накара да седне.
— Вълците ли го отвлякоха? — попита тя тихо.
— Така мисля — каза жената. — Още тогава се носеха слухове за вълци в гората, затова търсех агнето, като се надявах да го намеря преди да падне нощта — тя посочи към овцете на ливадата. — Нямаме голямо стадо. Всяко животно е важно за нас. Седнах за миг. И момчето ми беше уморено, затова седнахме да си починем. Той още нямаше четири години, Бог да го благослови. Легнах с него за миг и заспах. Когато се събудих, го нямаше.
Изолда сложи длан на рамото й да я утеши.
— Намерихме ризката му — продължи жената, с глас, треперещ от сдържани сълзи. — Но това беше няколко месеца по-късно. Едно от момчетата я намерило, докато тършувало за птичи гнезда в гората. Намерило я под един храст.
— Имаше ли кръв по нея? — попита Лука.
Тя поклати глава и каза:
— Дъждът я беше отмил. Но аз я занесох на свещеника и той отслужи литургия за невинната му душа. Свещеникът каза, че би трябвало да погреба любовта си към него и да имам друго дете — а после Бог ме дари с Томазо.
— Селяните са заловили звяр, за който твърдят, че е върколак — отбеляза брат Пиетро. — Готова ли сте да заявите, че този звяр е убил детето ви?
Очакваше тя да избухне яростно, да отправи незабавно обвинение; но тя го погледна уморено, сякаш вече се беше тревожила и мислила за това твърде дълго.
— Разбира се, когато чух, че има върколак, си помислих, че може той да е отвлякъл моето момче Стефано — но не знам. Не мога дори да кажа, че го е отвлякъл вълк. Може да се е залутал надалече, да се е удавил в потока или да е паднал в някоя урва, или просто да се е изгубил в гората. Видях следите на вълците, но не видях отпечатъци от стъпките на момчето си. Мислила съм за това през всеки ден от живота си; а все още не знам.
Брат Пиетро кимна и присви устни. Погледна Лука.
— Искаш ли да запиша показанията й и да я накарам да постави знака си върху тях?
Лука поклати тава.
— По-късно можем да го направим, ако сметнем, че е необходимо — каза той. Поклони се на жената. — Благодаря за гостоприемството, стопанке. С какво име да ви наричам?
Тя потри лице с ъгълчето на престилката си.
— Аз съм Сара — каза. — Мъжът ми се казва Ралф. Ползваме се с добро име в селото, всеки може да ви каже коя съм.
— Ще свидетелствате ли срещу върколака?
Тя му отправи слаба усмивка, зад която се криеше безмерна тъга.
— Не обичам да говоря за това — каза тя простичко. — Опитвам се да не мисля за това. Опитах се да направя каквото ми каза свещеникът и да погреба скръбта си заедно с ризката, и благодаря на Бог за второто си момче.
Брат Пиетро се поколеба:
— Със сигурност ще съдим звяра и ако се докаже, че е върколак, ще умре.
Тя кимна и каза тихо:
— Това няма да върне момчето ми. Но би трябвало да се радвам, като знам, че синът ми и всички деца са в безопасност на пасището.
Те се надигнаха и я оставиха. Брат Пиетро предложи ръката си на Изолда, докато слизаха по каменистата пътека. Лука помогна на Ишрак.
— Защо брат Пиетро не й вярва? — попита го Ишрак, докато дланта й бе върху ръката му и тя беше достатъчно близо, за да говори тихо. — Защо винаги е толкова мнителен?
— Това не е първото му разследване; пътувал е преди и много е видял. Твоята господарка, Изолда, беше много нежна с нея.
— Тя има нежно сърце — каза Ишрак. — Деца, жени, просяци, кесията й е винаги отворена, а сърцето й винаги е изпълнено със състрадание към тях. От кухнята на замъка се хранеха по около две дузини бедняци дневно. Винаги е била такава.
— А някога обичала ли е някого по-специално? — попита Лука небрежно. На пътеката имаше голям камък, той го прекрачи и се обърна да помогне на Ишрак.