— Защото му разхлабих въжетата и го нахраних — обясни разсъдливо Фриз.
— Свободен ли е? — попита Лука, а Изолда нервно повтори като ехо:
— Освободил ли си го?
— Срязах въжетата и светкавично се измъкнах от ямата. После създанието се претърколи и изпълзя от мрежите — каза Фриз. — Пийна си, хапна, сега лежи отново и си почива. Не е кой знае какво представление всъщност, но те са прости хора, а тук не се случват кой знае какви събития. И вземам половин цена на децата и слабоумните.
— Тук има само един слабоумен — каза Лука сурово. — И той не е от селото. Пусни ме вътре да го видя — той мина през портата и другите го последваха. Фриз мълчаливо прибра монетите от останалите селяни и им отвори широко портата.
— Бас ловя, че това не е вълк — каза той тихо на Лука.
— Какво искаш да кажеш?
— Когато създанието се измъкна от мрежата, можах да го видя по-ясно. Сега се е свило на кълбо в сенчестия край, затова е по-трудно да се различи, но никога преди не съм виждал подобен звяр. Има дълги нокти и грива, но се надига на задни крака и застава пак на четири, съвсем не като вълк.
— Що за звяр е всъщност? — попита Лука.
— Не съм сигурен — призна Фриз. — Но не прилича много на вълк.
Лука кимна и тръгна към мечата яма. Арената беше заобиколена от дървен подиум, на който зрителите на борбата между кучета и мечки можеха да се качат по няколко грубо сковани стъпала, така че да се наредят наоколо и да виждат над дъсчената ограда.
Лука се покатери по стълбата и тръгна по протежение на оградата, за да могат брат Пиетро, двете момичета и овчарчето също да се качат.
Звярът лежеше сгушен до най-далечната стена, с крака, подгънати под тялото. Имаше гъста дълга грива, и загрубяла, тъмнокафява кожа, изпоцапана с кал и осеяна с белези. На шията му имаше две нови ожулвания от въжето; от време на време близваше кървящата си лапа. Две тъмни очи погледнаха изпод сплъстената грива и, докато Лука го гледаше, звярът оголи зъби в яростна гримаса.
— Би трябвало да го вържем и да прорежем кожата — предложи брат Пиетро. — Ако е върколак, като разрежем кожата, под нея ще има козина. Това ще е доказателство.
— Би трябвало да го убиете със сребърна стрела — отбеляза един от селяните. — Веднага, преди луната да наедрее още. Тогава ще бъде по-силен, те заякват с наедряването на луната. По-добре да го убием сега, докато е в ръцете ни и не е в пълната си сила.
— Кога е пълнолунието? — попита Лука.
— Утре през нощта — отговори Ишрак. Малкото момче до нея свали аконита от шапката си и го хвърли към свитото на кълбо животно. То трепна и се отдръпна.
— Ето! — възкликна някой от тълпата. — Виждате ли това? Бои се от вълчето биле. Върколак е. Би трябвало да го убием начаса. Не бива да отлагаме. Добре е да го убием, докато е слаб.
Някой взе камък и го хвърли. Камъкът улучи звяра по гърба и той трепна, озъби се и се присви, сякаш искаше да си прокопае път под високата ограда на мечата яма.
Един от мъжете се обърна към Лука:
— Ваша чест, нямаме достатъчно сребро да направим стрела. Дали имате някакво сребро, което можем да купим от вас, и да изковем стрела от него? Ще бъдем много признателни. Иначе ще трябва да пратим хора в Пескара, при тамошния лихвар, а това ще отнеме дни.
Лука хвърли поглед към брат Пиетро.
— Имаме малко сребро — каза той предпазливо. — Но то е собственост на Светата църква.
— Можем да ви го продадем — заяви Лука. — Но ще изчакаме пълнолунието, преди да убием звяра. Искам да видя преобразяването с очите си. Когато го видя да се превръща напълно във вълк, тогава ще се убедим, че това е звярът, за когото съобщавате, и можем да го убием, когато е приел формата на вълк.
Мъжът кимна:
— Ще изковем сребърната стрела сега, та да сме готови — той влезе в хана с брат Пиетро, обсъждайки с него каква цена ще е справедлива за среброто, а Лука се обърна към Изолда и си пое дъх. Съзнаваше, че е нервен като малко момче.
— Канех се да ви попитам, смятах да го спомена по-рано, тук има само една трапезария… всъщност, ще вечеряте ли с нас тази вечер? — попита той.
Тя изглеждаше малко изненадана.
— Мислех, че Ишрак и аз ще се храним в стаята си.
— И двете можете да се храните с нас на голямата маса в трапезарията — каза Лука. — По-близо е до готварницата, храната ще е по-гореща, по-скоро извадена от фурната. Никой не би могъл да възрази.
Тя извърна поглед и поруменя.
— Бих искала…
— Моля ви, съгласете се — каза Лука. — Бих искал вашия съвет за…