Той млъкна, без да довърши, неспособен да се сети за нищо.
Тя веднага забеляза колебанието му и попита с развеселено проблясващи очи:
— Моят съвет относно какво? Решихте какво да правите с върколака, скоро ще получите заповеди относно следващата си мисия. За какво може да ви трябва моето мнение?
Той се усмихна печално.
— Не знам. Нямам какво да кажа. Просто исках да бъдем заедно. Пътуваме заедно — вие и аз, брат Пиетро и Ишрак, Фриз, който се закле да ви служи — и просто си казах, че можете да вечеряте с нас.
Тя се усмихна на откровеността му и каза искрено:
— Ще се радвам да прекарам тази вечер с вас.
Даваше си сметка, че иска да го докосне, да облегне глава на рамото му, или поне да пристъпи по-близо до него. Не мислеше, че това, което изпитва, е желание; това беше по-скоро копнеж просто да бъде близо до него, ръката му да обгръща талията й, тъмнокосата му глава да се доближи до нейната, да види отблизо как лешниковите му очи се усмихват.
Знаеше, че се държи глупаво, че близостта с един млад свещеник бе грях, че самата тя вече нарушаваше обетите, които бе дала, когато беше постъпила в манастира; и отстъпи назад.
— Ишрак и аз ще дойдем на вечеря, целите ухаещи — отбеляза тя напосоки. — Тя поръча на съдържателя да донесе ваната в стаята ни. Смятат, че сме безразсъдни до лудост да се къпем, когато не е дори Разпети петък — тогава всички те вземат годишната си вана, — но ние настояхме, че това няма да ни поболее.
— Ще ви очаквам на вечеря тогава — каза той. — Чисти като на Великден — той скочи от платформата и протегна ръце да й помогне. Тя му позволи да я свали и докато я поставяше да стъпи на земята, той я задържа за един миг по-дълго, отколкото беше нужно да се увери, че няма да залитне. Почувства как Изолда се накланя леко към него; не можеше да е сбъркал; но после тя се отдръпна и той реши, че все пак е сгрешил. Не можеше да разтълкува жестовете й, не можеше да предположи какво си мисли тя, а обетите му за целомъдрие го задължаваха да не пристъпва към нея. Но във всеки случай, тя беше казала, че ще дойде на вечеря, и беше казала, че би искала да вечерят заедно. В това поне можеше да бъде сигурен, когато двете с Ишрак потънаха в тъмния вход на хана.
Лука вдигна поглед, обзет от смущение, но Фриз не беше забелязал тази малка размяна на реплики. Вниманието му бе съсредоточено върху върколака, който се въртеше отново и отново, както правят кучетата, преди да си легнат. Когато върколакът се успокои и легна неподвижно, Фриз обяви пред малобройната публика:
— Ето сега, заспа. Представлението свърши. Можете да се върнете утре.
— А утре ще го видим безплатно — заяви някой. — Това си е нашият върколак, ние го хванахме, няма причина да ни вземаш пари, за да го видим.
— Да, но аз го храня — каза Фриз. — А моят господар плаща, за да го държат тук. И ще огледа създанието, и то ще бъде екзекутирано с нашата сребърна стрела. Следователно това означава, че той е наш.
Те продължиха да роптаят заради цената за разглеждането на звяра, докато Фриз ги пропъди от двора и затвори вратите след тях. Лука отиде в хана, а Фриз — до задната врата на готварницата.
— Имаш ли нещо сладко? — попита той готвачката, закръглена тъмнокоса жена, която вече бе изслушала най-дръзките му ласкателства. — По-точно, имаш ли нещо поне наполовина така сладко като усмивката ти? — поправи се той.
— Пръждосвай се — каза тя. — Какво искаш?
— Резен пресен хляб с пълна лъжица сладко ще ми дойде много добре — каза Фриз. — Или може би няколко захаросани сливи?
— Сливите са за вечерята на господарката — заяви тя. — Но мога да ти дам парче хляб.
— Или две — предположи Фриз.
Тя поклати глава към него с престорено неодобрение, но после отряза две филии от дебел самун ръжен хляб, изсипа отгоре две пълни лъжици сладко и ги залепи една за друга откъм намазаните страни.
— Ето, и не се връщай за още. Сега приготвям вечерята и не мога едновременно с това да те храня на вратата на кухнята. Никога преди не съм имала толкова знатни хора в къщата наведнъж, пък единият от тях дори пътува по дела на Светия Отец! Имам си достатъчно работа и без ти да висиш денонощно пред вратата.
— Ти си истинска принцеса — увери я Фриз. — Преоблечена принцеса. Не бих се изненадал, ако някой ден се появи някой и те грабне, за да станеш принцеса в някой замък.
Тя се засмя възхитено и го избута от кухнята, като затръшна вратата след него, а Фриз отново се покатери на платформата за зрители и погледна надолу в мечата яма, където върколакът се беше изтегнал и лежеше неподвижно.