— Ето — Фриз размаха парчето хляб със сладко. — Ето — обичаш ли хляб и сладко? Аз обичам.
Звярът повдигна глава и погледна предпазливо Фриз. Разтвори устни, озъбвайки се безмълвно. Фриз отхапа от хляба, а после отчупи парченце и го подхвърли на животното.
Звярът трепна и се дръпна от хляба, когато той падна, но после долови миризмата му и се надвеси напред.
— Хайде — прошепна Фриз насърчително. — Хапни. Опитай го. Може да ти хареса.
Звярът подуши предпазливо хляба и се прокрадна към него — първо на едрите си предни лапи, местейки ги една по една, а после с цяло тяло. Подуши, близна го, а сетне го погълна с едно бързо, лакомо движение. После седна като сфинкс и погледна Фриз.
— Хубаво — каза Фриз насърчително. — Искаш ли още малко?
Животното го гледаше, докато Фриз отхапа малка хапка, изяде я с наслада, а после отново отчупи един залък и му го хвърли. Този път то не трепна, а проследи напрегнато дъгата, в която излетя залъкът, и веднага отиде на мястото, където той падна, в средата на арената, идвайки все по-близо към Фриз, който се беше надвесил над оградата.
Звярът погълна хляба без колебание, а после седна на задните си крака, като гледаше Фриз, явно очаквайки още.
— Това е добре — каза Фриз, продължавайки да говори със същия спокоен тон. — Сега ела малко по-близо — пусна последното парче хляб много близо до мястото, където стоеше самият той, но върколакът не смееше да се приближи толкова. Жадуваше за приятно ухаещия хляб със сладко, но се отдръпна от Фриз, макар че той стоеше съвсем неподвижен и шепнеше насърчителни думи.
— Много добре — каза Фриз меко. — Ще се приближиш за вечерята си по-късно, не се съмнявам — той слезе от платформата и откри, че Ишрак го бе наблюдавала от вратата на хана.
— Защо го храниш така? — попита тя.
Фриз сви рамене.
— Исках да го видя по-добре — каза той. — Просто ми хрумна да проверя дали обича хляб и сладко.
— Всички други го мразят — отбеляза тя. — Подготвят екзекуцията му след две нощи. И въпреки това ти го храниш с хляб и сладко.
— Бедният звяр — каза той. — Съмнявам се, че е искал да бъде върколак. Това сигурно просто го е сполетяло. А сега трябва да умре заради това. Не изглежда честно.
Беше възнаграден с бърза усмивка.
— Не е честно — каза тя. — И си прав — може би това е просто природата му. Може просто да е по-различен от всички други зверове, които сме виждали досега. Като дете на феите: някой, който не е на мястото си там, където са го изпратили.
— А ние не живеем в свят, който харесва различните — отбеляза Фриз.
— Ето това е вярно — каза момичето, което открай време се бе различавало от всички останали с тъмната си кожа и тъмните си, полегати очи.
— Е, хайде сега — каза Фриз, плъзвайки ръка около талията на Ишрак. — Ти си момиче с добро сърце. Какво ще кажеш за една целувка?
Тя стоеше съвсем неподвижно: нито се поддаде на лекия му натиск, нито се отдръпна. Неподвижността й беше по-отблъскваща, отколкото ако беше подскочила и изпискала. Стоеше като статуя, а Фриз стоеше неподвижно до нея, без да постига някакъв напредък, или по-скоро чувстваше, че иска да отдръпне ръката си, но не може да го направи.
— По-добре да ме пуснеш веднага — изрече тя с много тих, равен тон. — Фриз, предупреждавам те съвсем честно. Пусни ме или ще стане по-лошо за теб.
Той се опита да се засмее самоуверено. Не прозвуча много убедително.
— Какво ще направиш? — попита. — Ще ме набиеш? С удоволствие ще понеса един — два плесника от девойка като теб. Ето какво ще ти предложа: цапни ми един по ухото, а после ме целуни по-хубаво!
— Ще те поваля на земята — каза тя със сдържана решителност. — И ще боли, а ти ще се почувстваш като глупак.
Той веднага затегна хватката си, приемайки предизвикателството.
— Ах, хубава девойко, не бива никога да заплашваш с нещо, което не можеш да сториш — изкиска се той и постави другата си ръка под брадичката й, за да повдигне лицето й за целувка.
Всичко стана толкова бързо, че той така и не разбра как го беше направила. В един миг обгръщаше с ръка талията й и се навеждаше да я целуне, в следващия тя си послужи със същата тази ръка, за да го сграбчи и завърти, и той се озова повален по гръб на калдъръма в калния двор. Главата му бучеше от падането, а тя стоеше край отворената врата на хана.
— Всъщност никога не заплашвам с нещо, което не мога да направя — каза тя, съвсем леко задъхана. — А ти по-добре помни никога да не ме докосваш без съгласието ми.
Фриз се надигна и седна, изправи се на крака, отупа палтото и панталона си, тръсна замаяната си глава. Когато вдигна отново поглед, Ишрак си беше отишла.