Кухненският прислужник се катереше с усилие по стълбите, носейки кофи с гореща вода, а пред вратата на стаята го посрещаха Ишрак или Изолда, вземаха кофите и ги изливаха във ваната, която бяха поставили пред огъня в спалнята си. Това всъщност беше голяма дървена каца, прерязана наполовина, Ишрак я беше застлала отвътре с чаршаф и беше сипала малко благоуханно масло. Затвориха и залостиха вратата след момчето, съблякоха се и влязоха във вдигащата пара вода. Изолда внимателно изми с гъба покритите със синини рамене и чело на Ишрак, а после наклони назад главата й, за да измие черната й коса.
Светлината на огъня хвърляше отблясъци по кожата на мокрите им, блестящи тела. Момичетата разговаряха тихо, наслаждавайки се на вдигащата пара гореща вода и потрепващата топлина на огъня. Изолда среса гъстата тъмна коса на Ишрак с различни помади, а после я събра с игли на темето.
— Ще измиеш ли моята? — помоли тя и се обърна, така че Ишрак да може да насапуниса гърба и раменете й и да измие сплъстените й златисти коси.
— Чувствам се, сякаш цялата мръсотия от пътя е полепнала по кожата ми — каза тя, като загреба шепа сол от съдинката до ваната, разтри я с малко масло по дланите си, а после започна да я размазва по ръцете си.
— Със сигурност в косата си имаш цяла малка гора — каза Ишрак, докато измъкваше от нея клонки и листа.
— О, измъкни всичко! — възкликна Изолда. — Разреши я хубаво. Искам я напълно чиста. Смятам да нося косата си пусната тази вечер.
— На букли по раменете ти? — попита Ишрак и подръпна една къдрица.
— Предполагам, че мога да нося косата си, както ми харесва — каза Изолда, като вдигна рязко глава. — Предполагам, че това как си нося косата засяга единствено мен самата.
— О, безспорно — съгласи се с нея Ишрак. — Сигурно е, че разследващият не се интересува дали косата ти е накъдрена и чиста, и пусната по раменете, или прибрана с игли под воала ти.
— Той е дал обет пред Църквата, както и аз — каза Изолда.
— Твоите обети бяха изтръгнати насила, и сега нямат стойност, а доколкото знам, и неговите обети не са по-различни — каза Ишрак безцеремонно.
Изолда се обърна и я погледна. Сапунена пяна се стичаше по голия й гръб.
— Той е дал обет пред Църквата — повтори тя колебливо.
— Посветили са го на Църквата, когато е бил дете, преди да е можел да осъзнае какво обещава. Но сега е мъж, и те гледа така, сякаш иска да е свободен човек.
Изолда поруменя, червенината бавно пропълзя нагоре, чак до влажното й чело.
— Гледа ме?
— Знаеш, че е така.
— Гледа ме…
— Със страстно желание.
— Не можеш да твърдиш това — заяви Изолда, мигновено готова да отрече.
— И все пак го казвам… — настоя Ишрак.
— Тогава недей…
В двора отвън Лука беше излязъл да хвърли един последен поглед на върколака преди вечеря. Застанал на платформата с гръб към хана, той внезапно осъзна, че можеше да вижда момичетата във ваната им, отразени в прозореца отсреща. Веднага разбра, че би трябвало да отвърне поглед; нещо повече, трябваше да влезе веднага в хана, без да поглежда отново нагоре. Знаеше, че образът на двете красиви момичета, голи във ваната, ще гори в ума му като главня, и че никога няма да може да забрави как изглеждаха: Ишрак усукваше една от русите къдрици на Изолда с кафявите си пръсти, втриваше с нежни, галещи движения балсам във всяка къдрица и я прибираше с игла, а после внимателно насапуниса с гъба седефенобелия й гръб. Лука застина, напълно неспособен да извърне поглед, знаейки, че извършва непростимо прегрешение, като ги наблюдава, знаейки, че им нанася ужасно оскърбление, и, нещо по-лошо, извършва ужасен грях, и, накрая, когато скочи от платформата и се втурна в хана — съзнавайки, че бе паднал далеч отвъд харесването, уважението и интереса към Изолда — изгаряше от страст по нея.
По време на вечерята цареше непоносима неловкост. Момичетата слязоха долу бодри и в добро настроение, с коси, сплетени на влажни плитки; чистото бельо и чистите дрехи ги караха да се чувстват развеселени, сякаш ги чакаше празненство. Посрещнаха ги двама унили мъже. Брат Пиетро не одобряваше като цяло идеята да вечерят заедно, а Лука не можеше да мисли за нищо друго, освен за картината, която бе видял крадешком — двете момичета на светлината от огъня, с пуснати коси като русалки.
Задавено поздрави Изолда и се поклони мълчаливо на Ишрак, после гневно се обърна към застаналия до вратата Фриз, който носеше пиво и наливаше вино:
— Чаши! Дамите трябва да имат чаши.
— На масата са, както всеки глупак може да види — отвърна Фриз безстрастно. Не погледна Ишрак, а разтри рамото си, сякаш опипваше болезнена синина.