— Тогава сме добре подсигурени — каза Изолда, като се усмихна на брат Пиетро и погледна топло Лука. — Благодаря на всички ви.
— Благодаря ти, Фриз — каза Ишрак тихо. — Защото конете дойдоха, когато им свирна, и те последваха.
Фриз потри рамото си, сякаш изпитваше жестока болка, извърна глава и не каза нищо.
Всички си легнаха рано. Ханът разполагаше само с няколко свещи и момичетата взеха една да си светят, докато стигнат до леглото. След като заринаха жаравата в огнището в спалнята си и угасиха светлината, Ишрак отвори широко капака на прозореца и погледна надолу, към мечата яма под прозореца.
В топлата светлина на жълтата, почти пълна луна различи силуета на Фриз, седнал на оградата на мечата яма, който полюшваше крака над вътрешността на арената, с пълна шепа кокали от вечерята в ръка.
— Хайде — чу го тя да шепне. — Знаеш, че обичаш кокали от печено, сигурно ги обичаш дори повече от хляба и сладкото. Запазих ти малко от тлъстината, още е топла и хрупкава. Хайде, ела.
Подобен на сянка, звярът се упъти с криволичене към Фриз и спря в средата на арената, като седна на задните си крака като куче, с лице към него; гръдта му бе бледа на лунната светлина, гривата се спускаше назад от лицето му. Чакаше, приковал очи във Фриз, гледайки кокалите в ръката му, но не се осмеляваше да се приближи повече.
Фриз пусна един кокал точно под краката си, после хвърли един малко по-надалече, а сетне трети, още по-надалече, и остана неподвижен като камък, докато звярът запълзя към най-близкия кокал. Ишрак чу как звярът ближеше кокала, а после и хрущенето, когато той започна да яде. Звярът спря за миг, облиза устни, а после погледна с копнеж към следващия кокал на дъното на мечата яма.
Неспособен да устои на миризмата, звярът дойде малко по-наблизо и задъвка втория кокал.
— Ето — каза Фриз успокоително. — Никой не пострада, а ти си получаваш вечерята. Какво ще кажеш сега за този последен кокал?
Последният кокал беше почти под провесените му люлеещи се боси крака.
— Хайде — каза Фриз, подтиквайки звяра да му се довери. — Хайде сега, какво ще кажеш? Какво ще кажеш?
Звярът измина пълзешком последните няколко фута до последния кокал, захапа го и отстъпи, но само малко. Погледна Фриз, а той отвърна без страх на погледа му.
— Какво ще кажеш? — попита отново Фриз. — Обичаш ли агнешко? Какво ще кажеш, малко зверче?
— Хубаво — изрече звярът с тънкото, пискливо гласче на дете. — Хубаво.
Ишрак очакваше Фриз да скочи от стената на арената и да се втурне тичешком в хана с поразителната вест, че звярът бе заговорил като човек, но за нейна изненада той изобщо не помръдна. Самата тя затули с длан устата си, за да сподави ахването си. Фриз беше застинал на оградата на мечата яма. Не помръдна, нито проговори, и за миг тя се запита дали е чул, а може би тя бе чула погрешно или се бе заблудила по някакъв начин. Фриз все така седеше там като статуя на човек, а звярът седеше като статуя на животно и го наблюдаваше; на лунната светлина се възцари дълго мълчание.
— Хубаво, а? — каза Фриз, с тих и спокоен глас като преди. — Е, ти си добър звяр. Утре ще ти донеса още. Може би малко хляб и сирене за закуска. Ще видим какво ще успея да намеря. Лека нощ, зверче — или как да те наричам? С какво име те знаят, малко зверче?
Той почака, но звярът не отговори.
— Можеш да ме наричаш Фриз — тихо каза човекът на животното. — Може би ще станем приятели.
Фриз преметна крака откъм безопасния край на оградата и скочи долу, а звярът застана на четири крака, ослушвайки се за миг, после отиде да се прислони до най-далечния край на стената, позавъртя се три пъти като куче и се сви на кълбо да спи.
Ишрак вдигна поглед към луната. Утре тя щеше да е пълна, а селяните вярваха, че тогава звярът щеше да се сдобие със сила. Какво ли можеше да направи създанието тогава?
На другата сутрин пристигнаха избрани хора от селото, които заявиха почтително, но твърдо, че не искат разследването да се бави с издаването на присъда срещу върколака.
Не виждаха смисъл разследващият да разговаря с хората и да записва показания. Вместо това искаха всички селяни да дойдат в хана същата вечер, щом изгрееше луната, за да видят как върколакът ще се преобрази, и да го убият.
Лука ги посрещна в двора, заедно е Ишрак и Изолда, докато Фриз, скрит и незабележим в конюшнята, решеше конете, слушайки напрегнато. Брат Пиетро беше горе, завършвайки доклада.
Хората от селото бяха трима: бащата на овчарчето, Ралф, селският старейшина и брат му. Настояваха да видят върколака във вълчия му образ, да го убият и да приключат с разследването. Казаха, че дори в същия този момент ковачът работел усилено в селската ковачница и приготвял стрелата.