Хейзъл искаше да освободи този кон. Повече, отколкото бе искала каквото и да било. Но Пърси, Франк и дузина амазонки се взираха в нея, затова се помъчи да скрие емоциите си.
— Просто питам — успя да каже тя. — Нека видим царицата.
Спорът пред трона стана по-шумен, докато най-накрая царицата не забеляза групичката около Хейзъл и не извика:
— Достатъчно!
Спорещите амазонки млъкнаха незабавно. Царицата им махна с ръка и подкани Кинзи да приближи.
Кинзи побутна Хейзъл и приятелите й към трона.
— Ваше Величество, тези полубогове…
Но царицата вече бе на крака.
— Ти! — погледна тя към Пърси Джаксън, а в очите й се четеше сляпа ярост.
Пърси промърмори нещо на старогръцки. Хейзъл бе сигурна, че монахинята от „Света Агнес“ нямаше да го одобри…
— Пиратите от хотела — добави той.
Това нямаше никакъв смисъл за Хейзъл, но царицата кимна. Тя слезе от трона бестселъри и извади кинжал от колана си.
— Трябва да си много глупав, за да дойдеш тук — излая тя. — Ти унищожи дома ми. Превърна мен и сестра ми в бегълки и пленници.
— Пърси — попита нервно Франк, — за какво говори страшната жена с кинжала?
— За острова на Цирцея — отговори Пърси. — Сега си спомних. Може би кръвта на горгоната все пак връща паметта ми. Морето на чудовищата, Хила… Тя ни прие на пристанището, заведе ни да видим нейната господарка. Хила работеше за магьосницата.
Хила оголи снежнобелите си зъби.
— Нима имаш амнезия? Каква очарователна история. Но знаеш ли, може би ти вярвам. Иначе не би направил нещо толкова глупаво, като това да дойдеш тук.
— Идваме с мир — настоя Хейзъл. — Какво толкова е направил Пърси?
— Мир? — повдигна вежди царицата. — Какво е направил? Тази свиня унищожи училището за магии на Цирцея!
— Морско свинче — поправи я Пърси. — Цирцея ме превърна в морско свинче, не в истинска свиня. Заемало по-малко място.
— Млъкни! — кресна Хила. — И не се оправдавай! Цирцея беше щедра и мъдра! Имах самостоятелна стая, личен лекар, а също и зъболекар, както и домашни леопарди, безплатни отвари… всичко! И този глиган заедно с русата си…
— Анабет! — Пърси се плесна по челото, все едно искаше спомените му да се върнат по-бързо. — Бях там с Анабет!
— Освободи нашите пленници, Черната брада и неговите пирати! — Тя се обърна към Хейзъл. — Някога да са те отвличали пирати? Не е никак приятно. Изгориха хотелчето и го изравниха със земята. Аз и сестра ми бяхме техни пленници месеци наред. Добре, че сме дъщери на Белона и бързо се научихме да се бием. Ако не бяхме… — тя потрепера. — Така или иначе, пиратите се научиха да ни уважават и най-накрая стигнахме до Калифорния. Там… — тя се поколеба, все едно споменът е болезнен — се разделихме.
Хила приближи към Пърси, докато почти не опря нос в неговия, след което постави острието на кинжала под брадичката му.
— Разбира се, аз оцелях и станах царица на амазонките. Може би трябва да ти благодаря.
— Моля, моля — отговори Пърси.
Царицата натисна кинжала.
— Няма значение. Все пак мисля да те убия.
— Чакай! — извика Хейзъл. — Рейна ни изпрати! Сестра ти! Виж пръстена на гердана му!
Хила се намръщи. Тя свали острието на ножа до сребърния пръстен, след което пребледня.
— Обясни това — погледна тя към Хейзъл, — бързо!
Хейзъл опита. Разказа й за лагер „Юпитер“. Каза на амазонката, че Рейна е техен претор и армия чудовища напредва на юг. Призна дори, че пътуват към Аляска, за да освободят Танатос.
Докато говореше, в залата влезе още една група амазонки. Една от тях бе по-висока и по-възрастна от останалите, с прибрана на плитка сребърна коса и красива копринена рокля. Приличаше на римска матрона. Другите амазонки се отдръпнаха от пътя й с такова уважение, че Хейзъл се замисли дали това не е майката на Хила. После обаче видя какви погледи си разменят царицата и жената със сребърна коса.
— Имаме нужда от помощта ти — завърши историята си Хейзъл. — Рейна се нуждае от помощта ти.
Хила сграбчи гердана на Пърси и го свали от врата му заедно с мънистата, пръстена и плочката за пробацио.
— Рейна, глупава както винаги…
— Така значи — намеси се старата жена. — Римляните искат помощта ни.
Тя се засмя и амазонките около нея се присъединиха към нея.