— Колко войни водехме срещу римляните в стари времена? — попита жената. — Колко от нашите сестри бяха убити от тях? Когато бях царица…
— Отрера — сряза я Хила, — ти си тук като гостенка. Вече не си царица.
Старата жена разпери ръце и се поклони подигравателно.
— Да бъде волята ти… до довечера. Ала аз говоря истината, царице Хила — от устата й титлата прозвуча презрително. — Върнах се по волята на самата Майка Земя. Ще започна нова война. Защо амазонките да следват Юпитер, идиотския цар на Олимп, когато могат да почитат една царица. Когато взема властта…
— Ако вземеш властта — прекъсна я отново Хила, — засега обаче аз съм царица. Думата ми е закон.
— Виждам. — Отрера погледна към събралите се амазонки, които стояха неподвижни, все едно са попаднали в клетката на две подивели тигрици.
— Значи в това сме се превърнали — слаби и глупави жени, които се подчиняват на мъжете. Нима ще пощадиш сина на Нептун, макар той да е унищожил дома ти? Може би дори отново ще му позволиш да го стори?
Хейзъл затаи дъх. Амазонките гледаха ту Хила, ту Отрера, сякаш чакаха за всеки признак на слабост.
— Ще реша какво да правя — отговори студено Хила, — щом науча всички факти. Аз управлявам така. С разум, не със страх. Най-напред ще говоря с нея. — Тя посочи с пръст Хейзъл. — Мой дълг е да чуя думите на една жена воин, преди да пратя на смърт нея или приятелите й. Такъв е пътят на амазонката. Нима годините, прекарани в Подземното царство, са замъглили паметта ти, Отрера?
Старата жена изхриптя, но не възрази.
Хила се обърна към Кинзи.
— Отведи мъжете в клетките. Останалите, напуснете.
Отрера вдигна ръка към тълпата.
— Сторете така, както заповядва царицата. Ала ако някоя от вас иска да научи нещо повече за Гея и славното бъдеще, което ни чака под нейно ръководство, нека дойде с мен!
Почти половината амазонки я последваха. Кинзи изсумтя отвратено, след което заедно с охраната си отведе Пърси и Франк нанякъде.
Скоро Хила и Хейзъл останаха сами, ако не се брояха личните гости на царицата. Но по сигнал на Хила дори те се отдръпнаха.
Тогава царицата се обърна към Хейзъл. Гневът й се бе уталожил. Хейзъл прочете отчаяние в очите й. Царицата приличаше на някое от собствените си, хванати в клетка, животни.
— Трябва да поговорим — каза Хила, — нямаме много време. До полунощ вероятно ще съм мъртва.
XXXI. Хейзъл
Хейзъл се изкуши да избяга или поне да се опита да го направи. Нямаше доверие на царица Хила, още по-малко на другата дама — Отрера. В стаята имаше само три охранителки. И трите бяха на известно разстояние от нея.
А Хила бе въоръжена само с един кинжал. Толкова дълбоко под земята Хейзъл вероятно щеше да успее да предизвика земетресение, да призове огромен къс шиста или злато. Ако успееше да ги разсее, може би щеше да може да избяга и да намери приятелите си.
За съжаление обаче тя добре знаеше колко добре се бият амазонките. Царицата може и да имаше само един кинжал, но Хейзъл бе убедена, че може да го използва добре. Самата тя пък нямаше нищо. Не я бяха претърсили, което означаваше, че дървото на Франк все още е в джоба й, но меча й го нямаше.
Царицата сякаш прочете мислите й.
— Не си и помисляй да бягаш. Ще е храбро, но ще се наложи да те убием.
— Благодаря за предупреждението.
— Това е най-малкото, което мога да направя — сви рамене Хила. — Вярвам, че идвате с мир. Вярвам също, че Рейна ви е изпратила.
— Но няма да ни помогнеш.
Царицата се загледа в гердана на Пърси.
— Не е толкова просто — каза тя. — Амазонките никога не са се разбирали с другите полубогове, особено с мъжете. Ние бяхме на страната на цар Приам по време на Троянската война, но Ахил уби царицата ни, Пентезилея. Години преди това Херкулес открадна пояса на Хиполита — същия, който нося в момента. Трябваха ни векове, за да си го върнем. А още по-отдавна, когато нашата нация бе основана, герой на име Белерофонт уби първата ни царица, Отрера.
— Искаш да кажеш, че тя…
— Жената, която току-що излезе, е същата. Отрера, първата ни царица, дъщеря на Арес.
— Искаш да кажеш Марс?
— Не, определено Арес — направи гримаса Хила. — Отрера е живяла отдавна, много преди Рим. В онези времена всички герои били гърци. Но за жалост някои от нашите воини предпочитат старите обичаи. А децата на Арес са най-ужасни измежду всички.