— Старите обичаи… — Хейзъл бе чувала и преди историите за гръцките герои. Октавиан смяташе, че те съществуват и заговорничат да съкрушат Рим. Но тя не повярва на тези приказки, дори когато Пърси дойде в лагера. Той не й приличаше на коварен, зъл грък.
— Значи сред амазонките има и римски, и гръцки героини?
Хила продължи да гледа гердана — глинените мъниста, плочката за пробацио. Свали сребърния пръстен на Рейна от кордата и го постави на собствения си пръст.
— Предполагам, че не ви разказват това в лагер „Юпитер“. Боговете имат много аспекти. Марс и Арес. Плутон и Хадес. Бидейки безсмъртни, те се развиват постоянно. Могат да бъдат гърци, римляни, американци или смес от всички култури, които са им повлияли през вековете. Разбираш ли ме?
— Не… не съм сигурна. Всички амазонки ли са полубогини?
— Всички носим кръвта на боговете — разпери ръце царицата, — но мнозина сме само потомци на полубогове. Някои са амазонки от безброй много поколения. А трети са деца на низши божества. Кинзи например, която ви доведе тук, е дъщеря на нимфа. Като стана дума за нея, ето я.
Кестенявото момиче приближи царицата и се поклони.
— Затворниците са в килиите — съобщи Кинзи, — но…
— Да? — попита царицата.
— Отрера направи така, че нейните последователки да ги пазят. — Кинзи преглътна, все едно имаше лош вкус в устата си. — Съжалявам, Ваше Величество.
— Нищо — сви устни Хила. — Остани с нас, Кинзи. Тъкмо обсъждахме нашето… хмм… положение.
— Отрера — предположи Хейзъл, — Гея я е върнала от света на мъртвите, за да вкара амазонките в гражданска война.
— Ако планът й е такъв, значи работи — въздъхна царицата. — Отрера е легенда за моя народ. Тя смята да си върне трона и да ни поведе на война срещу римляните. Много от сестрите ми ще я последват.
— Не всички — процеди Кинзи.
— Но Отрера е призрак! — заяви Хейзъл. — Дори не е…
— Истинска? — царицата погледна Хейзъл внимателно. — Работих години наред с магьосницата Цирцея. Мога да позная една душа, завърнала се от света на мъртвите. Кога всъщност загина, Хейзъл? Двайсетте, трийсетте години?
— 1942 — отговори Хейзъл, — но не съм пратена от Гея. Върнах се, за да я спра. Това е вторият ми шанс да го направя.
— Втори шанс, казваш… — Хила погледна към бойните мотокари. Сега в тях нямаше никой.
— Знам какво говориш. Онова момче, Пърси Джаксън, той съсипа предишния ми живот. Нямаше да ме познаеш, ако ме беше видяла тогава. Обличах рокли, носех грим. Бях една бляскава секретарка, прокълната кукла.
Кинзи потупа с три пръста мястото над сърцето си — жест, който много приличаше на онези, които майката на Хейзъл правеше, за да прогони злите сили.
— Островът на Цирцея бе безопасно място за мен и Рейна — продължи царицата. — Ние сме дъщери на богинята на Войната, Белона. Исках да защитя Рейна от насилието, но Пърси Джаксън освободи пиратите. Те ни отвлякоха. Рейна и аз се научихме да бъдем силни. Научихме се да боравим с оръжия. През последните четири години исках да убия Пърси Джаксън заради всичко, което изживяхме.
— Но Рейна стана претор в лагер „Юпитер“ — каза Хейзъл, — а ти си царица на амазонките. Може би това е съдбата ви.
Хила завъртя гердана в ръката си.
— Може и да не съм царица още дълго.
— Ще победиш! — настоя Кинзи.
— Ще стане това, което отредят мойрите — сухо отвърна Хила. — Това исках да ти кажа, Хейзъл. Отрера ме предизвика на дуел. Всяка амазонка има това право. Тази вечер, точно в полунощ, ще се изправим една срещу друга в битка за трона.
— Но ти си силна, нали? — попита Хейзъл.
— Ставам — усмихна се немощно Хила, — но Отрера е създала амазонките.
— Но вече е стара. Може да е изгубила форма след толкова векове на оня свят.
— Дано да си права, Хейзъл. Защото битката е до смърт…
Хила млъкна, за да може Хейзъл да я разбере. Хейзъл си спомни какво им бе казал Финий в Портланд — че си има пряк път от отвъдното до нашия свят. Благодарение на Гея.
Спомни си как горгоните бяха опитали да се възстановят в река Тибър.
— Дори да я убиеш — разбра Хейзъл, — тя отново ще се върне. Няма да умре, докато Танатос не бъде освободен.
— Точно така — съгласи се Хила. — Отрера вече се похвали, че не може да умре. Дори да я победя тази вечер, тя ще се завърне и ще ме предизвика отново. Няма закон, който да забранява това. Може да ме предизвиква всяка нощ, докато най-накрая изгубя. Победата ми е невъзможна.