Хейзъл се загледа в трона. Представи си как среброкосата Отрера сяда на него, облечена в скъпата си рокля, и нарежда на воините си да нападнат Рим.
Представи си как гласът на Гея изпълва пещерата.
— Трябва да има начин — настоя тя. — Амазонките нямат ли специални умения?
— Те с нищо не са по-различни от силите на другите полубогове — отвърна Хила. — Можем да умрем като всеки смъртен. Има наистина едни жени воини, които служат на Артемида. Ловджийките. Често ги бъркат с амазонки, ала те са се отказали от компанията на мъжете в замяна на вечния живот. А ние амазонките искаме да живеем истински. Обичаме, бием се, умираме.
— Мислех, че мразите мъжете.
Хила и Кинзи се засмяха.
— Да ги мразим? — попита царицата. — Не, ние всъщност ги харесваме. Просто показваме кой е шефът. Въпросът обаче не е в това. Ако можех, щях да накарам воините си да подкрепят сестра ми. Но властта ми е крехка. Веднъж щом умра, а това е само въпрос на време, царица става Отрера. Тя ще тръгне към лагер „Юпитер“ с останалите амазонки, но не за да помогне на сестра ми. Тя ще се присъедини към армията на гиганта.
— Трябва да я спрем — заяви Хейзъл. — Моите приятели успяха да убият Финий, един от любимците на Гея, който живееше в Портланд. Може би ще успея да помогна!
— Няма как — поклати глава царицата. — Като царица трябва сама да печеля битките си. А и твоите приятели са затворници. Ако ги пусна, ще изглеждам слаба. Трябва да ги екзекутирам като нарушители или Отрера ще свърши това лично, когато завземе трона.
Хейзъл замря.
— Значи и двете сме мъртви. Аз — за втори път.
В клетката жребецът Арион изцвили гневно. Той се изправи на задните си крака и удари решетките с копита.
— Конят споделя отчаянието ти — рече царицата. — Това е интересно. Той е безсмъртен, син на Нептун и Церера.
— Детето на две от най-могъщите божества е кон? — премигна Хейзъл.
— Дълга история.
— О! — лицето на Хейзъл поаленя от смущение.
— Той е най-бързият кон на света — обясни Хила. — Пегас може би е по-известен, понеже е крилат, но Арион тича със скоростта на вятъра по земя и вода. Няма по-бързо създание от него. Отне ни години, за да го уловим. Това бе едно от най-големите ни постижения. Но напусто. Конят не позволява на никой да го яхне. Подозирам, че мрази амазонките. Освен това отглеждането му е скъпо. Яде всичко, но най-много обича злато.
— Той яде злато? — Хейзъл усети да я полазват тръпки. Спомни си коня от Аляска, който я бе следвал преди толкова години. Беше й се сторило, че яде късовете злато, които се появяваха в стъпките й.
Тя коленичи и докосна с ръка пода. Камъкът незабавно се напука. Парче злато с размера на слива се появи от земята. Хейзъл се втренчи в него.
А Хила и Кинзи — в нея.
— Как го направи? — ахна царицата. — Хейзъл, внимателно!
Хейзъл приближи клетката на жребеца. Тя пъхна ръка между решетките. Арион внимателно изяде златото, без да нарани ръката й.
— Това е невероятно — каза Кинзи. — Последното момиче, което опита това…
— Сега носи метална ръка — довърши царицата. Тя погледна Хейзъл по особен начин, все едно се чудеше дали не трябва да каже още нещо.
— Хейзъл… години наред преследвахме този кон. Беше предсказано, че само най-смелата жена воин ще успее да го укроти и да го яхне към победа, предвещавайки нова ера на благоденствие сред амазонките. Ала никоя от нас не успя да го докосне, а още по-малко да го подчини на волята си. Дори Отрера се провали, а две амазонки загинаха в опит да го обяздят.
Това трябваше да притесни Хейзъл, но тя просто не можеше да си представи, че този красив жребец може да я нарани. Тя отново прокара ръка между решетките и го почеса по носа. Той отърка муцуната си в ръката й, пръхтейки тихо. Сякаш питаше: „Няма ли още злато?“.
— Бих ти дала, Арион — погледна Хейзъл към царицата, — но вече имам запазен час за екзекуция.
Царица Хила продължаваше да зяпа ту Хейзъл, ту коня.
— Това наистина е невероятно.
— Пророчеството… — обади се Кинзи. — Дали е възможно?
Хейзъл почти видя как работи мозъкът на царицата, замисляйки план.
— Смела си, Хейзъл Левеск. Изглежда, че Арион те е харесал. Кинзи?
— Да, Ваше Величество?
— Каза, че последователките на Отрера охраняват килиите.
— Трябваше да предвидя това — кимна Кинзи, — съжалявам…