Зад тях един боен мотокар се появи по стълбите. Носеше се към преддверието. Зад него имаше тълпа амазонки.
— Предайте се! — извика Отрера, а мотокарът надигна острите си зъбци.
— Ела! — извика Хейзъл отчаяно.
Тогава като вихрушка от червени пера Ела кацна в колесницата.
— Ела е тук. Амазонките носят остри предмети. Да тръгваме незабавно.
— Дръжте се! — предупреди Хейзъл, приведе се напред и каза: — Дий, Арион, дий!!!
Светът изтъня. Слънчевата светлина се изкриви. Арион се изстреля към центъра на Сиатъл и остави амазонките далеч зад себе си. Хейзъл се обърна назад и видя, че от асфалта, по който бе минал Арион, се вдигаше пара.
Той се насочи с тропот към пристанището, прескачайки коли и мостове.
Хейзъл извика с все сила, но не от ужас, а от радост. За пръв път в живота си — в двата си живота — се чувстваше непобедима. Арион стигна водата и, колкото и невероятно да беше, ускори още повече.
Ушите на Хейзъл изпукаха. Тя чу трясък, за който после разбра, че е означавал минаването на звуковата бариера, а Арион профуча над морето. Вълните се превръщаха на пара под копитата му.
Сиатъл изчезна зад тях.
XXXIII. Франк
Франк се почувства облекчен, когато колелата на колесницата паднаха.
Вече бе повърнал на два пъти, а това не бе забавно, особено когато се носиш със скоростта на звука. Конят сякаш изкривяваше времето и пространството, докато галопираше, и така целият свят се замъгляваше. Франк се чувстваше така, сякаш бе изпил варел мляко, при това без да си вземе лекарството. Ела изобщо не му помагаше с коментарите си. Тя не спираше да мърмори:
— 1200 километра в час. 1300. 1303. Бързичко се движим. Доста бързичко.
Конят мина покрай Пъджет Саунд, профучавайки покрай острови, лодки и едно твърде изненадано стадо китове. Гледките започнаха да стават познати — плажът „Кресънт“, заливът Баундъри. Франк бе идвал тук със съученици. Бяха навлезли в Канада.
Конят стигна твърда земя и препусна на север по Магистрала 99. Бе толкова бърз, че до него колите изглеждаха неподвижни.
Най-накрая, точно когато стигнаха до Ванкувър, колелата на колесницата започнаха да пушат.
— Хейзъл! — извика Франк. — Колесницата се чупи!
Тя го чу и дръпна юздите. Конят не бе особено доволен от това, но слезе под скоростта на звука, докато профучаваха по градските улици. Преминаха моста, водещ към северен Ванкувър, и колесницата започна да трака страховито. Най-накрая Арион спря на върха на един горист хълм и доволно изпръхтя, сякаш за да каже: „Така се бяга, глупаци!“.
Пушещата колесница се разпадна и Пърси, Франк и Ела се озоваха на влажната, покрита с мъх, земя.
Франк се изправи на крака и замига, мъчейки се да прогони жълтите петна пред очите си. Пърси изпъшка, но се зае да освобождава Арион от хамута на счупената колесница. Ела запърха в кръг, удряйки се в околните дървета и мърморейки под нос:
— Дърво. И пак дърво. Ето още едно.
Само Хейзъл не бе пострадала от ездата. Тя слезе от коня, усмихната до уши.
— Това беше супер!
— Аха — преглътна Франк с мъка, — много яко.
Арион изцвили.
— Казва, че е гладен — преведе Пърси. — И нищо чудно. Сигурно е изгорил около шест милиона калории.
Хейзъл погледна към земята и се намръщи.
— Не усещам злато наоколо, но… не се тревожи, Арион. Ще намеря. Междувременно защо не идеш на паша. Ще се срещнем…
Конят хукна нанякъде и след него се вдигна пара.
— Дали ще се върне? — ококори се Хейзъл.
— Не зная — отговори Пърси. — Той е малко… горд.
На Франк не му се искаше конят да се връща скоро. Не го каза на глас, разбира се. Беше му ясно, че Хейзъл е притеснена от възможността да изгуби новия си приятел. Но Арион го плашеше. Нещо повече — Франк бе сигурен, че конят знае това.
Хейзъл и Пърси започнаха да вадят припасите си от разрушената колесница. Имаше няколко кутии с различни продукти от „Амазон“. Ела изкудкудяка от радост, когато видя колет с книги. Взе едно копие от „Птиците на Северна Америка“, отлетя до най-близкия клон и започна да прелиства страниците толкова бързо, че Франк не знаеше дали чете, или смята да си прави гнездо от книгата.
Той се подпря на едно дърво, опитвайки се да овладее световъртежа си. Още не се бе възстановил напълно от плена при амазонките. Бяха го сритали, обезоръжили и затворили в клетка. А накрая бе наречен „китайско канадче“ от някакъв себичен кон. Това не бе помогнало много на самочувствието му.