— Хубаво — изръмжа Франк, — в Канада сме. АЗ съм канадец. Никога не съм виждал такива твари.
Ела извади едно перо от крилата си и го завъртя между пръстите си.
— Лестригонски великани — каза тя, — людоеди. Идват от севера. Индианците ги наричат саскуоч. Не са птици от Северна Америка, неее.
— Така се наричаха, да — съгласи се Пърси. — Лестри… ъъъ… там, както го каза Ела.
Франк се намръщи, докато ги гледаше.
— Ясно защо ги бъркат с Бигфут. Може пък легендата да идва от тях. Ела, много си умна.
— Много съм умна — съгласи се тя и срамежливо даде перото си на Франк.
— О… благодаря. — Той го прибра в джоба си, след което забеляза, че Хейзъл го зяпа.
— Какво?
— Нищо. — Тя се обърна към Пърси. — Значи паметта ти се връща? Помниш ли как победихте тези същества миналия път?
— Смътно — отговори Пърси. — Някой ни помогна. Убихме ги с божествен бронз, но това беше преди… сещаш се.
— Преди да отвлекат Смъртта — каза Хейзъл. — Сега може изобщо да не умрат.
Пърси кимна.
— Освен това тези бронзови гюлета не предвещават нищо добро. Мисля, че ги ползвахме срещу людоедите. Те се подпалват и взривяват.
Ръката на Франк се плъзна към джоба му, след което си спомни, че дървото е в Хейзъл.
— Ако взривим нещо — каза той, — людоедите от другите биваци ще дойдат тук. Като гледам, май са обкръжили цялото имение, което означава, че има петдесет или шейсет от тях в гората.
— Това е капан. — Хейзъл погледна притеснено към Франк. — Какво ли прави баба ти сега? Трябва да й помогнем.
Франк усети буца в гърлото си. Никога нямаше да допусне, че баба му може да име нужда от помощ, но сега започна да премисля бойни стратегии в ума си, точно както го бе правил по време на бойните игри в лагера.
— Трябва да им отклоним вниманието — реши той. — Ако привлечем тази група в гората, може да се промъкнем, без да обезпокоим останалите.
— Ще ми се Арион да беше тук — въздъхна Хейзъл. — Той щеше да накара людоедите да последват мен.
Но Франк свали копието от гърба си.
— Имам друга идея.
Не искаше да го прави. Сивия бе по-страшен дори от лудия кон на Хейзъл. Но не виждаше друг начин.
— Франк, няма да те пусна да ги нападнеш — каза Хейзъл, — това е лудост.
— Няма да ги нападам — отвърна Франк. — Имам един приятел. Но моля… не викайте.
Той заби копието в земята и върхът му се счупи.
— Опа — обади се Ела, — вече няма връх. Няма, няма. Неее.
Земята се разтърси. Костеливата ръка на Сивия се подаде от пръстта. Пърси посегна към меча си, а Хейзъл нададе звук като котка, налапала топка косми. Ела изчезна и когато се появи отново, бе на върха на най-близкото дърво.
— Всичко е наред — успокои ги Франк, — той е под мой контрол.
Сивия изпълзя от земята. По костите му нямаше следи от битката с базилиските. Бе като нов — в камуфлажни дрехи и военни ботуши, с призрачна сива плът, която покриваше костите му като фосфоресцираща пача. Немъртвите му очи се втренчиха във Франк в очакване на заповеди.
— Франк — каза Пърси, — това е спартус. Воин скелет. Те са зли, безжалостни убийци. Те…
— Знам — отговори тъжно Франк, — но това е подаръкът ми от Марс. Имам само него. Хубаво, Сиви. Заповядвам ти да нападнеш тези людоеди. Отведи ги на запад, като причиниш…
Но Сивия изгуби интерес към Франк, след като чу думата „людоеди“. Вероятно разбираше само прости изречения.
Той се втурна към огъня на людоедите.
— Чакай! — извика Франк, но вече бе твърде късно. Сивия извади две от собствените си ребра изпод ризата и се спусна към огъня, промушвайки чудовищата в гърба с такава скорост, че те дори нямаха време да извикат. За броени мигове шест изненадани лестригонски великана рухнаха като парчета домино край пламъците и се разпаднаха на прах.
Сивия разрита прахта им, докато те се опитваха да се съединят наново. Когато се увери, че няма да се върнат скоро, Сивия застана в поза „мирно“, козирува на Франк и потъна в горската пръст.
— Как… — зяпна Пърси към Франк.
— Няма вече людоеди — долетя Ела и кацна до тях. — Шест минус шест е равно на нула. Копията са добри за изваждане. Даааа.
Хейзъл погледна към Франк, все едно самият той се бе превърнал в спартус. Той почувства как сърцето му се къса, но не можеше да я обвинява. Децата на Марс умееха само да воюват. Неслучайно символът на техния баща бе кървавото копие.