— Ще повърна — каза той.
— Не, няма — щракна с пръсти Марс. Франк се почувства по-добре.
— Предстартова треска. На всеки се случва.
— Но баба…
— Да, тя те чакаше, за да поговори с теб. Великаните я изолираха от останалия свят. Тя беше примамката, нали разбираш. Допускам, че вече са надушили присъствието ти и утре сутрин ще нападнат.
— Измъкни ни тогава — настоя Франк. — Щракни с пръсти и ги взриви всичките.
— Готина идея. Но аз не водя битките на децата си. Мойрите имат едни очаквания към боговете и други към смъртните. Великаните са твоя грижа, хлапе. И ако не си го разбрал сам, копието ще бъде неизползваемо още двайсет и четири часа. Надявам се вече да знаеш как се ползва семейната дарба, иначе те виждам като закуска за шампиони.
Семейната дарба. Франк бе искал да поговори с баба си за нея, но сега можеше да се съветва само с Марс. Той погледна към бога на Войната, който се бе ухилил широко без никакво съчувствие.
— Периклимен — Франк произнесе името внимателно като малко дете, — той е бил мой предтеча. Гръцкият княз, помогнал на аргонавтите. Загинал в битка с Херкулес.
Марс махна с ръка, сякаш за да каже: „Давай нататък“.
— Имал е умение, което му помагало в битка — каза Франк, — някакъв дар от боговете. Мама каза, че се е борил като ято пчели.
— Вярно — изсмя се Марс, — друго?
— Семейството ни някак стигнало до Китай. Мисля, че в дните на старата Римска империя един от потомците на Периклимен служил в легиона. Мама ми е разказвала за него. Казвал се Сенека Гракх, но имал и китайско име — Сун Гуо. Мисля… това не го знам добре, но Рейна казва, че е имало много изгубени легиони. Дванайсетият основал лагер „Юпитер“. Може би е имало друг легион, изчезнал на изток.
Марс тихо изръкопляска.
— Браво, хлапе. Чувал ли си за битката при Кара? Пълна катастрофа за римляните. Те се изправили срещу партите в източната част на империята. Загинали петнайсет хиляди легионери, а други десет хиляди били отведени в плен.
— И един от пленниците е бил Сенека Гракх?
— Точно така — съгласи се Марс. — Партите карали пленените римляни да работят, понеже били добри воини. Но тогава Партското царство било нападнато отново, само че от другата страна…
— От китайците — предположи Франк. — И римляните отново били пленени.
— Да. Доста е унизително. Така обаче римски легион стигнал до Китай. Римляните се установили там и си направили нов град на име…
— Ли-Жиен! — довърши Франк. — Мама каза, че това е старият ни дом. Ли-Жиен. Легион.
— Схващаш вече. — Марс изглеждаше доволен. — А старият Сенека Гракх притежавал дарбата на рода ти.
— Мама каза, че се е борил с дракони — спомни си Франк. — Каза, че бил… най-могъщият дракон на света.
— Добър беше — призна Марс. — Недостатъчно, за да обърне лошия късмет на легиона, но добър. Установи се в Китай и предаде дарбата на децата си. И така нататък. В крайна сметка семейството ти емигрира в Северна Америка и се забърка с лагер „Юпитер“…
— Затваряйки кръга — отново довърши Франк. — Юнона каза, че аз ще затворя кръга за семейството.
— Ще видим. — Марс кимна към баба му. — Тя искаше да ти разкаже всичко това лично, но прецених, че е добре да я отменя, тъй като в старите й кости няма много сила. Разбираш ли сега каква е дарбата ти?
Франк се поколеба. Имаше идея, но тя му звучеше налудничаво — дори повече от историята на семейство, което пътува от Гърция през Рим и Китай, за да стигне до Канада. Не искаше да я произнася на глас. Страх го беше, че греши и Марс ще му се присмее.
— Мисля… че да. Но срещу великаните…
— Ще е трудничко. — Марс се изправи. — Когато баба ти се събуди на сутринта, ще предложи да ти помогне. След това ще умре.
— Какво? Не! Аз ще я спася! Не мога да я оставя!
— Тя живя пълноценен живот — заяви Марс, — готова е да продължи нататък. Не бъди егоист.
— Егоист?!
— Старицата остана жива толкова дълго само заради чувството си за дълг. Майка ти беше същата, затова се влюбих в нея. Винаги поставяше дълга на първо място — пред всичко останало. Дори живота си.
— Дори пред мен.
Марс свали очилата си.
— Самосъжалението няма да ти помогне, хлапе. Дори без семейната дарба, получи от майка си големи дарове — смелост, лоялност, ум. Сега трябва да решиш как да ги използваш. Послушай баба си, когато се събуди. Последвай съвета й. Само така ще освободиш Танатос и ще спасиш лагера.