Пърси погледна внимателно маркуча.
— Имам още един коз в ръкава си. Вашата градина има напоителна система. Мога да я взривя и да объркам тия юнаци долу, обаче това означава край с налягането, а оттам маркучът става безполезен. Снарядите ще направят къщата на сол.
Франк все още чуваше похвалата на Хейзъл и му бе трудно да мисли. Десетки людоеди го чакаха долу, нетърпеливи да го изядат, а Франк едвам сдържаше усмивката си.
Хейзъл не го мразеше. Намираше го за впечатляващ.
Накрая все пак се съсредоточи. Спомни си разказа на баба за същността на дарбата му, както и това, че трябваше да я остави тук да умре.
Марс му бе казал, че още не си е изпял песента.
На Франк не му се вярваше, че е тайното оръжие на Юнона, нито че Пророчеството на седмината зависи от него. Но Хейзъл и Пърси вярваха в него. Трябваше да направи каквото може.
Спомни си странното пророчество, което Ела бе изрецитирала на тавана — за това, че синът на Нептун ще се удави.
„Значи разбираш истинската й стойност“ — бе казал Финий в Потланд. Старият слепец смяташе, че ако хване Ела, ще може да стане отново цар.
Парченцата от пъзела полетяха в ума на Франк. Той имаше чувството, че когато ги нареди, няма да хареса получилата се картина. На глас обаче каза само:
— Хора, имам план за бягство! — и им разкри историята за самолета на летището и бележката на баба му до пилота. — Той е ветеран от легиона. Ще ни помогне.
— Но Арион го няма — възрази Хейзъл, — а и какво ще прави баба ти? Не можем да я оставим сама.
Франк преглътна сълзите си.
— Арион… мисля, че ще ни намери и сам. А що се отнася до баба… тя бе доста ясна. Каза, че ще се оправи.
Това не беше истината, но Франк имаше сили да каже само толкова.
— Ето ти проблем — каза Пърси. — Аз не съм много по летенето. То е опасно за един син на Нептун.
— Трябва да рискуваш. Да рискуваме — поправи се Франк. — Ние сме роднини.
— Моля? — Пърси едва не падна от покрива.
Франк им разказа за какво става дума в телеграфен стил:
— Периклимен. Мама е негова потомка. Бил е аргонавт. Внук на Посейдон.
— Ти си потомък на Нептун? — зяпна Хейзъл. — Франк, това е…
— Ненормално? И аз така мисля. А семейството ми има някаква дарба. Само дето не знам как се ползва. Ако разбера…
Великаните отново се развикаха и Франк осъзна, че го сочат с ноктести пръсти, махат към него и се кикотят. Бяха забелязали закуската си.
— Занг! — завикаха те. — Занг!
Хейзъл го приближи.
— Продължават да повтарят това. Защо крещят името ти?
— Няма значение — каза Франк. — Вижте, трябва да предпазим Ела, да я вземем с нас.
— Естествено — отвърна Хейзъл, — бедното създание има нужда от защитата ни.
— Не — поклати глава Франк, — всъщност да, но не е само това. Тя изрече някакво пророчество долу. Мисля… че е свързано с този подвиг.
Не искаше да каже на Пърси лошата новина за това, че син на Нептун се удавя, но все пак повтори римите.
Пърси стисна зъби.
— Няма начин един син на Нептун да се удави. Аз мога да дишам под вода. Но короната на легионера…
— Това е орелът на легиона — досети се Хейзъл.
Пърси кимна.
— Ела каза нещо подобно и в Портланд, цитира част от старото велико пророчество.
— Кое пророчество? — попита Франк.
— После ще ти обясня. — Пърси обърна маркуча към двора и свали още един снаряд от небето.
Той избухна в оранжева топка пламъци. Великаните заръкопляскаха и зареваха:
— Браво! Красота!
— Ела — заобяснява Франк — помни всичко, което е прочела. Каза, че страницата на пророчеството е изгорена, сякаш го е чела от книга.
— Изгорените книги с пророчества — разшириха се очите на Хейзъл. — Нали не мислиш… това е невъзможно!
— Книгите, които Октавиан искаше в лагера? — предположи Пърси.
Хейзъл подсвирна.
— Изгубените Сибилски книги предсказват цялата съдба на Рим. Ако Ела ги е чела и запомнила…
— Сега е най-ценната харпия в света — заключи Франк. — Неслучайно Финий искаше да я плени.
— Франк Занг! — ревна един великан отдолу. Той бе по-едър от останалите, носеше лъвска кожа на раменете си и пластмасов лигавник във формата на рак на врата си. — Слез долу, сине на Марс! Чакаме те! Ще бъдеш наш почетен гост!