Пърси се почувства глупаво, задето се притеснява от въздушните ями.
— Ти си син на Посейдон, нали? — попита тя. — Ти си гръцки герой.
Пърси стисна кожения си гердан.
— Започнах да си спомням разни неща в Портланд, след като изпих кръвта на горгоната. Оттогава насам спомените ми бавно се възстановяват. Има още един лагер. Лагера на нечистокръвните — произнасяйки го на глас, Пърси се почувства по-добре. Заляха го сладки спомени — ароматът на ягодови поля под топлото лятно слънце, фойерверките за четвърти юли, свирнята на сатирите до лагерния огън вечер.
И целувка на дъното на езеро.
Хейзъл и Франк го погледнаха, сякаш бе проговорил на чужд език.
— Още един лагер? — повтори Хейзъл. — Гръцки лагер? Богове, ако Октавиан разбере…
— Ще обяви война — каза Франк. — Той отдавна подозира, че гърците съществуват и заговорничат срещу нас. Сметна Пърси за шпионин.
— Затова ме е изпратила Юнона — отвърна Пърси, — ъъ, не да шпионирам. Мисля, че е станала някаква размяна. Подозирам, че вашият приятел Джейсън е изпратен в моя лагер. Мисля, че го видях в сънищата си. Той е на борда на летящ кораб, заедно с други герои. Мисля, че отиват към лагер „Юпитер“, за да помогнат.
Франк нервно потропа с пръсти по облегалката си.
— Според Марс Юнона иска да обедини гърците и римляните срещу Гея. Това обаче няма да е лесно. Гърците и римляните се мразят от хилядолетия.
Хейзъл си пое дълбоко въздух.
— Ето защо боговете са ни държали разделени. Ако гръцки боен кораб се появи в небето над лагер „Юпитер“ и Рейна го сметне за вражески…
— Схващам — прекъсна я Пърси. — Ще трябва да обясним внимателно ситуацията, когато се върнем.
— Ако се върнем — поправи го Франк.
Пърси кимна притеснен.
— Вижте, аз ви имам доверие. Надявам се и вие на мен. Чувствам ви… толкова близки, колкото и старите ми приятели от лагера на нечистокръвните. Но има герои и от двата лагера, които ще бъдат недоверчиви.
Тогава Хейзъл направи нещо напълно неочаквано. Тя се приведе и го целуна по бузата. Беше сестринска целувка, нищо повече. Но Хейзъл се усмихна така топло, че Пърси се трогна от дъното на душата си.
— Естествено — каза тя — че ти имаме доверие. Ние сме семейство. Нали, Франк?
— Разбира се — отвърна той, — но за мен няма целувка…
Хейзъл се засмя, но с известна нервност.
— Какво ще правим сега обаче?
Пърси си пое дълбоко въздух. Времето течеше. Вече бе следобедът на двайсет и трети юни, а утре вечер бе Пирът на Фортуна.
— Трябва да се свържа с един приятел и да спазя обещанието си към Ела.
— Как? — попита Франк. — С тези съобщения по Ирида?
— Не — тъжно отвърна Пърси, — те все още не работят. Опитах снощи, докато бях при баба ти, но без резултат. Може би защото спомените ми са още объркани. Или боговете не разрешават връзка. Но се надявам да се свържа с моя приятел в съня си.
Минаха през още една въздушна яма и Пърси сграбчи седалката си. Под тях се разкриха заснежени върхове, пробиващи облаците.
— Не съм сигурен, че ще мога да заспя — заяви Пърси, — но трябва да опитам. Не можем да оставим Ела самичка сред великаните.
— Да — съгласи се Франк, — а и ни остават още няколко часа полет. Дремни си.
Пърси кимна. Беше щастлив, че е намерил приятели като Хейзъл и Франк. Наистина им имаше пълно доверие. Беше преживял истински ужас със загубата на паметта и стария си живот, но Хейзъл и Франк му даваха надежда.
Той легна на две седалки, затвори очи и засънува как пада от ледена планина в още по-ледено море.
След това сънят се промени. Върна се във Ванкувър до руините на имението на семейство Занг. Лестригонските великани ги нямаше. От къщата бе останало само обгорялото скеле. Екип пожарникари опаковаше оборудването си. Бяха приключили тук. С кратерите и ямите от избухналата напоителна система, дворът приличаше на бойно поле.
В края на гората огромно черно куче душеше нещо между дърветата. Пожарникарите не го забелязаха.
Зад един от кратерите имаше циклоп, облечен в дънки, фланелка и ботуши, които му бяха твърде големи. Рошавата му кафява коса бе сплъстена от дъжд и кал, а когато вдигна глава, Пърси видя, че единственото му кафяво око е почервеняло от плач.