— Под него! — каза той на приятелите си. — Скрийте се под него!
И те пролазиха под грамадните сини крака, притискайки се в калта. Приближиха препаската на създанието колкото можеха. Пърси опита да диша през устата си, но мястото определено не бе най-приятното скривалище на света.
— Какъв е планът? — попита Франк. — Да бъдем смачкани от гигантски син задник?
— Стой мирен — отвърна Пърси — и не се движи, освен ако нямаш друг избор.
Грифоните долетяха разгневени, готови да ги разкъсат с ноктите и клюновете си. Те обкръжиха великана и се опитаха да се наврат под краката му.
Той изръмжа изненадан и се размърда. Пърси трябваше да се претърколи панически, за да избегне ситуацията, описана от Франк. Великанът отново изръмжа, вече подразнен. Махна с ръка към грифоните, все едно пъдеше огромни мухи, но те гневно заграчиха и започнаха да го кълват по ръцете и краката.
— Гррр! — изръмжа великанът. — Гррррррр!
Той си пое дълбоко въздух и избълва огромна вълна студен въздух. Дори под гигантските му крака Пърси усети как температурата на въздуха рязко спада.
Граченето на грифоните рязко секна, след което се чу звук от падане на тежки предмети.
— Хайде — каза Пърси на приятелите си, — внимателно.
Те изпълзяха изпод краката на великана. Навсякъде около мочурището дърветата бяха заскрежени. Огромна част от блатото бе покрита с току-що навалял сняг, а замръзналите грифони стърчаха от земята с разперени криле, разтворени клюнове и изключително изненадани погледи. Приличаха на пернати сладоледи на клечка.
Пърси и приятелите му се отдалечиха, стараейки се да не привличат вниманието на хиперборееца, но той вече си бе намерил друго занимание. Опитваше се да разбере как се закача замръзнал грифон на гердан.
— Пърси — попита Хейзъл, докато чистеше лицето си от сняг и кал, — откъде знаеше, че великанът може да прави това?
— Веднъж едва не ме замрази дъхът на друг хипербореец — отвърна той. — А сега да тръгваме! Грифоните няма да останат така още дълго.
XL. Пърси
Вървяха пеш около час, като избраха пътя си така, че да виждат релсите на влака, но да останат скрити зад дърветата. По едно време чуха звук от хеликоптер, летящ по посока на влаковата катастрофа. На два пъти доловиха и граченето на грифони, но отдалеч.
Когато слънцето най-после залезе, Пърси прецени, че вече минава полунощ. В гората стана студено. Звездите бяха толкова ярки, че той се изкуши просто да спре и да ги погледа. Тогава блесна и северното сияние. То напомни на Пърси за газовия котлон, който майка му имаше у дома. Той гореше по подобен начин — с вълни от призрачни сини пламъци, трепкащи нагоре-надолу.
— Невероятно е — обади се Франк.
— Мечки — посочи тогава Хейзъл.
И наистина две кафяви мечки преминаваха през долината на няколко десетки метра от тях, а козината им проблясваше на звездната светлина.
— Няма да ни безпокоят — успокои ги Хейзъл. — Само им сторете път.
Пърси и Франк не възразиха.
Докато вървяха през снега, Пърси се замисли, че колкото и странни места да бе посещавал, никое от тях не го бе впечатлило така, както Аляска. Разбра защо я наричат земя отвъд боговете. Всичко в нея бе грубо и неопитомено. Нямаше правила, пророчества или съдба. Съществуваше само пустошта и обитаващите я животни и чудовища. Боговете и героите идваха тук на свой собствен риск.
Пърси се запита дали това иска Гея. Целият свят да бъде такъв.
Запита се дали това би било толкова лошо.
Но след това отблъсна тази мисъл. Гея не беше добра богиня. Не бе като Майката Земя от детските приказки. Беше зла и отмъстителна, а той знаеше какъв е планът й.
Ако успееше да се пробуди, тя щеше да унищожи човешката цивилизация.
След още два часа тримата стигнаха до малко селце между железопътните линии и тесен асфалтиран път с две ленти. Видяха пътна табела, на която пишеше: СЕЛО ЛОС, а до нея стоеше един лос. За момент Пърси помисли, че той е рекламна фигура, но после животното се скри между дърветата.
Минаха покрай пощата, няколко къщи и каравани. Всичко бе тъмно и затворено. В другия край на градчето имаше магазин с маса за пикник и стара, ръждясала бензинова помпа. Една надраскана на ръка табелка, окачена на вратата му, гласеше: ГАЗ ОТ ЛОС.
— Това си е направо гадно — отбеляза Франк.
Тримата негласно се споразумяха да починат край масата за пикник.