Хейзъл се изправи на крака. Вятърът, навяващ от Залива на Възкресението, бе също толкова леден, колкото го помнеше.
— Трябва да тръгваме. Губим време.
Пърси погледна надолу по пътя. Устните му полека възстановяваха нормалния си цвят.
— Има ли някъде хотел, в който можем да се измием? Такъв, който да приема кални хора?
— Не съм сигурна — призна Хейзъл.
Тя погледна към града пред тях. Не можеше да повярва колко се бе променил от 1942 година насам. Пристанището се бе преместило по на изток с разрастването на града. Повечето от сградите бяха нови за нея, но улиците до морето й бяха познати. Дори й се стори, че разпознава някои от магазините по брега.
— Мисля, че знам едно място, където можем да се освежим.
XLII. Хейзъл
Когато влязоха в града, Хейзъл тръгна по същия път, по който бе вървяла преди седемдесет години в последната нощ от живота си, когато бе слязла от хълмовете и бе видяла, че майка й я няма.
Поведе приятелите си по Трето авеню. Железопътната гара още си беше там. Големият хотел „Сюърд“, боядисан в бяло и на два етажа, още работеше, макар вече да бе два пъти по-голям от едно време. Помислиха да спрат там, но Хейзъл сметна, че е лоша идея да нахлуят във фоайето целите в кал, а и хотелът надали щеше да даде стая на трима непълнолетни.
Вместо това продължиха към брега. Хейзъл не вярваше на очите си, но старият й дом бе още там, над покрития с раковини кей. Покривът му се бе изкривил, а стените бяха надупчени от времето като швейцарско сирене. Резето на вратата бе спуснато, а на нея някой бе написал: СТАИ + СКЛАД.
— Хайде — подкани ги тя.
— Мислиш ли, че е безопасно? — попита Франк.
Хейзъл намери отворен прозорец и влезе вътре. Приятелите й я последваха. Стаята не бе използвана от дълго време. Краката им вдигнаха прах, която се завъртя, осветена от слънчевите лъчи. Изгнили кашони стояха наредени по стените, а избледнелите надписи върху тях гласяха: ОТБРАНИ ПОЗДРАВИТЕЛНИ КАРТИЧКИ ЗА ВСЕКИ СЕЗОН.
Хейзъл нямаше представа какво търсят няколкостотин кашона с избледнели картички в склад насред Аляска, но ги почувства като жестока шега — картичките бяха за всички празници, които така и не бе имала възможност да отпразнува — Коледа, Великден, рождените си дни, Свети Валентин.
— Поне вътре е по-топло — отбеляза Франк, — но предполагам, че няма течаща вода. Може да ида на пазар. Не съм кален като вас. Ще намеря някакви дрехи.
Хейзъл обаче не го слушаше.
Тя прескочи кутиите в ъгъла, който някога служеше за нейна спалня. Стара табела бе облегната на стената: ОБОРУДВАНЕ ЗА ЗЛАТОТЪРСАЧИ.
Помисли, че ще намери гола стена зад нея, но когато я отмести, видя, че повечето й снимки и рисунки са си още там. Табелата вероятно ги бе предпазила от слънчевата светлина, тъй като не изглеждаха остарели. Рисунките й с пастел на Ню Орлиънс изглеждаха ужасно детски. Не можеше да повярва, че са нейни.
На една снимка видя майка си, усмихната пред своята рекламна табела:
КРАЛИЦА МАРИ — ПРЕДСКАЗВА БЪДЕЩЕТО, ПРОДАВА АМУЛЕТИ ЗА ЩАСТИЕ.
До нея имаше снимка на Сами от карнавала. Беше замръзнал във времето с къдравата си черна коса, дяволита усмивка и безкрайно красиви очи. Но според Гея той бе починал преди повече от четирийсет години. Дали наистина бе помнил Хейзъл през цялото време? Или бе забравил за шантавото момиче, с което бе яздил и споделил целувка и кексче, преди то да изчезне завинаги?
Франк протегна ръка към снимката.
— Кой е…? — Но после видя, че Хейзъл плаче, и веднага съжали за любопитството си. — Извинявай. Едва ли ти е лесно. Ако искаш да те оставим за малко…
— Не — отговори дрезгаво тя, — всичко е наред.
— Това майка ти ли е? — Пърси посочи снимката на Кралица Мари. — Прилича на теб. Много е красива. — След това погледът му се спря върху снимката на Сами. — Кой е това?
Хейзъл не разбираше защо изглежда толкова притеснен.
— Това… това е Сами. Той ми беше… приятел. Приятел от Ню Орлиънс. — Не посмя да погледне към Франк.
— Виждал съм го и преди — заяви Пърси.
— Невъзможно — отвърна Хейзъл, — тази снимка е от 1941 година. Вероятно вече… вече е починал.
Пърси се намръщи.
— Сигурно. И все пак… — Той поклати глава, сякаш мисълта бе твърде неприятна.
Франк се прокашля.