— Ъъъх — простена Алкионей.
Франк отново го удари по главата.
Смъртта вдигна очи от своя айпад.
— А що се отнася до теб, Франк Занг, твоето време също не е дошло. Остава ти малко гориво. Но не мислете, че ви правя услуга. Пак ще се видим, и то при не толкова приятни обстоятелства.
Глетчерът продължаваше да се руши, а краят му вече бе на по-малко от шест метра от тях. Франк знаеше, че трябва да бягат, но имаше още един въпрос.
— Ами Портите на Смъртта? — попита той. — Какво са те? Как да ги затворим?
— А, да — по лицето на Танатос пробяга сянка на раздразнение. — Портите Ми. Хубаво би било да бъдат затворени, но се опасявам, че това не е по силите ми. Нямам представа какво трябва да направите и вие. Дори не мога да ви кажа къде точно са те. Мястото не е само… не е просто място в нашия свят. Ще се наложи да го откриете с подвиг. Мога само да ви кажа, че трябва да започнете търсенето си от Рим. Истинския Рим. Ще имате нужда от специален водач. Само един тип полубогове могат да разчитат символите, които ще ви отведат до Портите Ми.
Ледът под краката им се напука. Хейзъл потупа Арион по врата, за да го удържи да не скочи.
— А брат ми? — попита тя. — Нико жив ли е още?
Танатос я погледна по особен начин — може би със съжаление, макар това да не бе от емоциите, които Смъртта разбираше.
— Ще откриеш отговора на този въпрос в Рим. Но сега трябва да отлетя на юг, към вашия лагер „Юпитер“. Имам чувството, че скоро там ще има много души за жънене. Сбогом, герои. До нови срещи!
Танатос изчезна в кълбо черен дим.
Цепнатините в леда под краката им се разшириха.
— Бързо! — каза Франк на Хейзъл. — Трябва да отведем Алкионей на около шестнайсет километра по на север!
Той се покатери върху гърдите на гиганта и Арион препусна по леда. Алкионей се влачеше зад него. Беше най-грозната шейна, която светът бе виждал някога.
Пътят не беше дълъг.
Арион галопираше по ледения глетчер като по магистрала, прескачаше пещери и се спускаше по склонове, които биха уплашили и сноубордист. На Франк не му се налагаше да блъска главата на Алкионей, тъй като тя така и така се блъскаше по леда. Докато препускаха, замаяният и почти припаднал гигант започна да си тананика нещо, което подозрително напомняше мелодията на Jingle Bells.
Самият Франк бе изненадан от себе си. Току-що се бе превърнал в орел и в мечка. Все още чувстваше как течна енергия преминава през тялото му, като че ли той самият бе наполовина втечнен.
Освен това двамата с Хейзъл бяха успели да освободят бога на Смъртта и той не ги бе отвел в Подземното царство.
Пърси обаче бе паднал от глетчера, за да ги спаси. „Синът на Нептун ще се удави, паднал сред ледовете…“
Франк преглътна.
Не. Пърси не можеше да е мъртъв. Не бяха изминали целия път дотук, за да загубят приятеля си. Франк щеше да го намери… но първо трябваше да се справи с Алкионей.
Той си спомни картата, която бе изучавал във влака по време на пътуването им от Анкоридж. Знаеше в общи линии накъде отиват, но по глетчера нямаше знаци и табели.
Щеше да му се наложи да рискува.
Най-накрая Арион се стрелна между две планини в долина от лед и камъни, които напомняха на огромна замръзнала купа с мляко и зърнена закуска. Кожата на гиганта започна да потъмнява, като че ли златото се превръщаше в мед. Франк почувства как тялото му потръпва, все едно бе робот, на който поставят нова батерия. Осъзна, че се намира в приятелска територия.
— Тук! — извика Франк.
Арион зави на една страна. Хейзъл сряза въжето и Алкионей се плъзна настрани. Франк скочи от него, миг преди гигантът да се удари в една скала.
Алкионей веднага скочи на крака.
— Какво? Къде? Кой?
Носът му бе леко изкривен и макар раните му да бяха изцерени, златната му кожа бе изгубила блясъка си. Той се огледа наоколо в търсене на стоманения си жезъл, но оръжието бе останало на глетчера Хъбърд. Щом се отказа да го търси, удари с юмрук близката скала.
— Играете си на шейничка с мен, така ли? — той се напрегна и подуши въздуха. — Каква е тази миризма? Унищожени призраци? Значи сте освободили Танатос. Пфу! Това обаче няма значение. Портите на Смъртта все още са във властта на Гея. Сега, сине на Марс, ми отговори защо си ме домъкнал дотук?
— За да те убия — отговори Франк. — Други въпроси?
Очите на гиганта се присвиха.