— Не съм срещал син на Марс, който може да променя формата си, но това не означава, че можеш да ме победиш. Нима смяташ, че твоят нелеп баща ти е дал силата да се изправиш сам срещу син на Гея?
— Не е сам — извади меча си Хейзъл.
Гигантът изръмжа и се спусна към нея, но Арион отскочи от пътя му. Хейзъл посече прасеца му. Черен нефт бликна от раната.
Алкионей се препъна.
— Със или без Танатос не можете да ме убиете!
Хейзъл направи жест със свободната си ръка, сякаш сграбчва нещо. Невидима сила наклони напред отрупаната със скъпоценни камъни глава на Алкионей. Хейзъл отново нападна и поряза и другия му крак, след което се отдалечи, преди той да е върнал равновесието си.
— Достатъчно! — изкрещя Алкионей. — Това е Аляска! Аз съм неуязвим в моята родина!
— Всъщност — каза Франк — имам лоши новини за теб. Наследих от баща си не само сила.
Гигантът изръмжа.
— Какво искаш да кажеш, детенце на Войната?
— Тактики — отговори Франк, — те са моят дар от Марс. Една битка може да бъде спечелена, преди да е започнала, ако избереш правилното бойно поле.
Той посочи зад рамото си.
— Границата е на няколкостотин метра оттук. Вече не сме в Аляска. Не го ли усещаш, Ал? Ако искаш да се върнеш в родината си, трябва да минеш през мен.
Гигантът бавно осъзна какво е станало. Той погледна невярващо към ранените си крака. От тях продължаваше да капе нефт. Снегът бе почернял.
— Невъзможно — изръмжа той. — Аз ще… гррррр!
Алкионей се спусна към момчето, решен да стигне границата. За миг Франк се усъмни в плана си. Ако дарбата му не сработеше, ако се притеснеше, щеше да умре.
Но след това си спомни думите на баба си: „Хубаво е да познаваш животното“.
Добре.
„Най-добре се получава в екстремна ситуация. В битка, например.“
Отговаряше на условията.
Гигантът приближаваше.
Двайсет метра.
Десет.
— Франк? — обади се нервно Хейзъл.
Но той остана на място.
— Спокойно.
Точно преди Алкионей да се удари в него, Франк се преобрази. Винаги се бе чувствал твърде голям и непохватен. Сега използва това. Тялото му се уголеми и придоби огромни размери. Кожата му се удебели, ръцете му се превърнаха в масивни предни крака. От устата му изскочиха бивни, а носът му се удължи.
Превърна се в животното, което познаваше най-добре. Това, за което се грижеше, което къпеше и хранеше, на което дори бе причинил стомашно разстройство в лагера.
Алкионей се удари в огромен, тежащ десет тона, боен слон.
Гигантът залитна. Той изкрещя ядосано и отново удари Франк, но изобщо не бе в категорията му. Момчето го удари с глава толкова силно, че Алкионей полетя назад и се просна по гръб на леда.
— Не можете да ме убиете — изръмжа Алкионей. — Не можете…
Франк върна човешкия си облик. Той приближи гиганта, чиито нефтени рани пушеха. Скъпоценните камъни изпадаха от косата му в снега. Златната му кожа започна да се разяжда и чупи.
Хейзъл слезе от коня и застана до Франк с изваден меч.
— Може ли?
Той кимна и погледна гиганта право в изпълнените с омраза очи.
— Един съвет, Алкионей. Следващия път, когато си избереш най-големия щат за родина, гледай лагерът ти да не е близо до границата. Добре дошъл в Канада, идиот такъв!
Мечът на Хейзъл се стовари върху шията на гиганта. Алкионей се разпадна на купчина скъпоценни камъни.
За миг Хейзъл и Франк останаха заедно, наблюдавайки как останките от съществото се разтапят в леда.
Франк прибра въжето си.
— Слон? — попита го Хейзъл.
— Аха — почеса се по врата той, — стори ми се добра идея.
Не можеше да разгадае изражението й. Уплаши се, че е направил нещо толкова странно, че тя никога повече няма да иска да е с него. Франк Занг, син на Марс, от време на време слон, винаги дебелокож и непохватен.
Но тогава тя го целуна. Беше си истинска целувка — по устните — много по-добра от онази за Пърси в самолета.
— Ти си просто невероятен — усмихна се тя. — А и от теб става особено привлекателен слон.
Франк пламна до такава степен, че се уплаши да не разтопи снега под себе си. Преди да отговори обаче, един омразен глас проехтя из долината: Не сте спечелили нищо.
Франк погледна нагоре. По най-близката планина се движеха сенки, образуващи лицето на спяща жена.
Никога няма да стигнете навреме в лагер „Юпитер“ — подигравателно гръмна гласът на Гея. — За разлика от Танатос, който в момента прибира душите на героите там, докато другият ми син унищожава римското наследство, този път за вечни времена! — Планината се разтърси, сякаш цялата земя бе изпаднала в истеричен кикот. Сенките изчезнаха.