— Амазонки — отбеляза Франк. — Страхотно.
— Виждате ли? — изсмя се Полибот. — Подкрепленията ни пристигнаха. Рим ще рухне днес!
Амазонките наведоха копия и се спуснаха по хълма, следвани от ужасните си мотокари. Армията на гиганта зарева одобрително, докато жените воини не смениха рязко посоката на атаката си и не нападнаха източния фланг на чудовищата.
— Напред, амазонки! — На най-големия мотокар стоеше момиче, което напомняше на по-възрастна Рейна. Беше облечена с черни доспехи, а на кръста й блестеше златен пояс.
— Царица Хила! — възкликна Хейзъл. — Тя е жива!
— Помогнете на сестра ми! — извика царицата на амазонките. — Унищожете чудовищата!
— Унищожете! — повториха воините й. И техният вик отекна из долината.
Рейна насочи пегаса си към Пърси. Очите й блестяха, а изражението й бе красноречиво: „Бих те прегърнала тук и сега“.
Тя извика:
— Римляни! В атака!
На бойното поле настана пълен хаос. Римляните и амазонките затвориха капана около враговете си като същински Порти на Смъртта.
Но Пърси имаше една-единствена цел. Той посочи гиганта.
— Ти и аз. До смърт.
Срещнаха се на акведукта, който някакси бе оцелял по време на битката. Полибот поправи тази грешка. Тризъбецът му размаза най-близката тухлена арка и отприщи малък водопад.
— Да те видим тогава, сине на Нептун — подигра го Полибот. — Подчинява ли ти се водата? Лекува ли те? Аз съм роден да се справя с Нептун.
Гигантът потопи ръката си във водата. Течението мина през пръстите му и течността позеленя. Той я метна към Пърси, който инстинктивно я блокира с волята си. Капките опръскаха земята пред него. Тревата се сгърчи и започна да пуши с неприятно съскане.
— Докосването ми превръща водата в отрова — изръмжа Полибот. — Нека проверим какво ще направи с кръвта ти.
Той хвърли мрежата си към Пърси, но момчето се претърколи настрана и отклони водопада право към лицето на гиганта, така че да го заслепи. Той нападна и заби Въртоп в търбуха на чудовището, след което отскочи настрана и остави гиганта да вие от болка.
Ударът щеше да убие всяко друго същество, но Полибот само залитна и погледна към златния Икор — кръвта на безсмъртните, — който потече от раната.
Тя вече се затваряше.
— Добър опит, геройче — изсъска той, — но аз все пак ще те убия.
— Първо ще трябва да ме хванеш — отвърна Пърси.
После се обърна и побягна към града.
— Какво? — Гигантът не вярваше на очите си. — Бягаш ли, страхливецо! Остани и се бий!
Но Пърси нямаше никакво намерение да прави това. Знаеше, че не може да убие Полибот сам. Но имаше план.
Мина покрай Госпожа О’Лиъри, която го погледна любопитно, докато дъвчеше една горгона.
— Добре съм! — извика й Пърси, докато мина тичешком покрай нея, следван от гиганта, който му обещаваше бавна и ужасна смърт. Прескочи един горящ скорпион и се наведе, когато Ханибал захвърли някакъв циклоп на пътя му. С крайчеца на окото си видя как Тайсън скача върху шесторък земероден, превръщайки го в нещо, което напомняше гофрета. Ела пърхаше циклопа, отбягвайки стрелите, и даваше мъдри съвети:
— Удари го между краката. Там ги боли много!
БУМ!
— Това имах предвид, Тайсън. Видя ли, че са много чувствителни?
— Нуждае ли се Пърси от помощ? — извика Тайсън.
— Всичко е под контрол!
— УМРИИИИ! — изрева Полибот, който приближаваше момчето с гигантски крачки.
От разстояние Пърси видя също как Хейзъл и Арион препускат из бойното поле, посичайки кентаври и карпои. Един от духовете на зърното им обеща просо, но конят го стъпка на зрънчо. Царица Хила и Рейна се бяха обединили. Заедно мотокарът и пегасът разпръскваха призрачните воини. Франк се превърна в слон и започна да тъпче циклопите, а Дакота бе издигнал златния орел високо и обсипваше със светкавици всяко чудовище, което се осмелеше да нападне петата кохорта.
Всичко това бе страхотно, но Пърси имаше нужда от божествена помощ. Той се обърна назад и видя, че гигантът е буквално на една ръка разстояние. За да си спечели малко време, Пърси мина под една от колоните на акведукта. Гигантът замахна с тризъбеца си. Когато колоната падна, Пърси използва бликналата вода, за да събори няколко тона камъни върху главата на чудовището. Сетне се затича към границите на града.