Около Пърси стоеше кръг от изморени римляни и амазонки. Тайсън, Ела и Госпожа О’Лиъри също бяха там. Франк и Хейзъл му се усмихваха, изпълнени с гордост. Арион разсеяно дъвчеше един златен щит.
А после римляните започнаха да скандират.
— Пърси! Пърси!
Обкръжиха го. Преди да разбере какво стана, го вдигнаха на щит. А скандиранията се промениха:
— Претор! Претор!
Сред скандиращите бе и Рейна, която стисна ръката на Пърси и го поздрави за стореното. А после римляните го отнесоха отвъд границата на померия, внимателно избягвайки територията на Терминус, и го отведоха обратно у дома.
В лагер „Юпитер“.
LI. Пърси
За радост на Пърси, по време на Пирът на Фортуна не се завихри нито една фъртуна. Лагерниците, амазонките и ларите напълниха столовата, за да се насладят на изключително богата вечеря. Дори фавните бяха поканени, тъй като бяха превързали ранените след края на сражението. Нимфите на вятъра профучаваха през залата, носейки пица, бургери, пържоли, салати, китайска храна и буритос със светкавична скорост. Въпреки тежката битка всички бяха в добро настроение. Легионът не бе понесъл сериозни щети. Малцината лагерници, които бяха загинали, после се бяха върнали към живот, подобно на Гуен. Танатос вероятно се бе направил на ударен. А може би Плутон беше решил да прояви щедрост като към Хейзъл. Каквато и да бе причината обаче, възражения нямаше.
Шарените знамена на амазонките стояха редом с римските, а върнатият в лагера златен орел гордо се издигаше над масата на претора. Стените бяха украсени с корнукопии — вълшебни рогове на изобилието, които бълваха водопади от плодове, шоколад и току-що изпечени сладки.
Кохортите и амазонките се бяха пръснали и обикаляха свободно от диван на диван. Всеки сядаше, където му хареса. Този път никой не странеше от легионерите на петата кохорта, а Пърси смени мястото си толкова много пъти, че скоро забрави къде му е вечерята.
Не след дълго започнаха свалките и състезанията по канадска борба. За амазонките това май беше едно и също. По едно време Пърси бе хванат натясно от Кинзи — амазонката, която го бе обезоръжила в Сиатъл, и трябваше да обяснява, че вече си има гадже. Кинзи за щастие прие това леко. Тя му разказа какво бе станало в Сиатъл. Хила победила Отрера в два последователни дуела до смърт и амазонките вече я наричали Хила, Убиващата Два Пъти.
— След втората си загуба Отрера остана мъртва — обясни Кинзи, пърхайки с мигли. — Благодарни сме ти за това. Ако някога имаш нужда от ново гадже… как да ти кажа. Оранжевите дрехи и металната яка ще ти стоят страхотно.
Пърси не можа да прецени дали тя се шегува, или говори сериозно, затова любезно й благодари и седна на друго място.
След като всички се нахраниха и наоколо спряха да летят чинии, Рейна изнесе кратка реч. Тя поздрави амазонките и официално благодари за помощта им. След това прегърна сестра си. Всички ръкопляскаха.
След малко Рейна вдигна ръце, за да въдвори ред.
— Отношенията между мен и сестра ми невинаги са били идеални…
— Меко казано — засмя се Хила.
— Тя се присъедини към амазонките — продължи Рейна, — а аз към лагер „Юпитер“. Но като гледам тази стая, мисля, че всички направихме добър избор. Странно е, че съдбите ни отново се преплетоха, благодарение на героя, издигнат за претор на бойното поле — Пърси Джаксън.
Избухнаха още аплодисменти. Сестрите вдигнаха чашите си към Пърси и го подканиха да изнесе реч. Той не знаеше какво да каже. Заяви, че не е най-добрият избор за претор, но лагерниците заглушиха тези думи с аплодисменти. Рейна свали табелката с надпис пробацио от гердана му. Октавиан го погледна кисело, а след това се усмихна топло на тълпата, сякаш идеята за всичко това е била негова. Той изкорми едно плюшено мече и изрече положителни предсказания за идващата година:
— Фортуна ще ни благослови! — След това постави ръката си върху тази на Пърси и изкрещя: — Пърси Джаксън, син на Нептун, първа година на служба!
На ръката на Пърси се образуваха римски символи — тризъбец, буквите SPQR и една линия. Усещането бе, сякаш някой го дамгосва с нажежено желязо, но той сподави вика си.
Октавиан го прегърна и прошепна:
— Надявам се да те е заболяло.
Рейна му връчи медал с формата на орел и ален плащ, символи на претора.
— Заслужи си ги, Пърси.
Царица Хила го потупа по гърба.
— А аз реших да не те убивам.
— Много мило — отвърна Пърси.