Реката се изплъзна от контрола на Пърси. Той потъна в тъмните й води.
LII. Пърси
На следващата сутрин Пърси, Хейзъл и Франк закусиха рано, след което тръгнаха към града, за да стигнат преди заседанието на сената. Като претор Пърси вече можеше да прави каквото и където си поискаше.
По пътя си тримата минаха край конюшните, в които спяха Тайсън и Госпожа О’Лиъри. Тайсън похъркваше, легнал на сламеник до еднорозите. На лицето му бе изписано спокойствие, все едно сънуваше понита. Госпожа О’Лиъри се бе завъртяла по гръб, скрила ушите си с лапи. А на покрива на конюшните Ела се бе свила в гнездо от стари римски свитъци, сложила глава под крилото си.
Когато стигнаха форума, седнаха до фонтаните и се загледаха в изгряващото слънце. Гражданите бяха заети да чистят конфетите, хартиените шапки и здравословните пастички от снощното празненство. Инженерите работеха върху нова арка в чест на победата над Полибот.
Хейзъл сподели, че е дочула нещо за евентуално празнуване на формален триумф — парад през града, последван от седмица на игри и празници. Но Пърси знаеше, че подобно празненство не може да се състои.
Нямаха време.
Разказа им за съня си с Юнона.
— Боговете са били активни снощи — намръщи се Хейзъл. — Покажи му, Франк.
Момчето бръкна в джоба на палтото си. Пърси реши, че може да извади обгореното дърво, но вместо това измъкна от джоба си тънка книжка с бележка, надраскана върху червена хартия.
— Бяха на възглавницата ми тази сутрин — обясни Франк и ги подаде на Пърси. — Все едно ме е посетила феята на зъбчетата.
Книгата бе „Изкуството на войната“ от Сун Дзъ. Пърси никога не я бе чувал, но допускаше кой може да я е пратил на приятеля му. На бележката пишеше: „Добра работа, хлапе. Истинското оръжие на мъжа е умът му. Това бе любимата книга на майка ти. Добре ще е да я прочетеш. П.П. Надявам се твоят приятел Пърси вече да ме уважава повече.“
— Марс наистина е различен от Арес — отбеляза Пърси, връщайки книгата. — Не мисля, че Арес може да чете.
Франк прелисти книгата.
— Тук пише много за саможертвата и за цената на войната. Във Ванкувър Марс ми каза, че трябва да поставя дълга над собствения си живот. Иначе цялата война може да бъде изгубена. Смятах, че има предвид освобождението на Танатос, но сега вече не съм сигурен. Все още съм жив, което може да означава, че най-лошото тепърва предстои. — Той погледна нервно към Пърси.
Синът на Нептун изпита чувството, че Франк крие нещо от него. Замисли се дали Марс не е споменал нещо лошо за него. Но дори да беше така, Пърси не бе сигурен, че иска да знае.
Освен това Франк бе жертвал достатъчно. Беше видял как домът му изгаря. Бе изгубил майка си и баба си.
— Ти рискува живота си — каза му Пърси. — Готов бе да изгориш, само и само подвигът да бъде извършен. Марс не може да иска повече от теб.
— Може би — отвърна Франк, изпълнен със съмнения. Хейзъл стисна ръката му.
Тази сутрин изглеждаха по-спокойни заедно, не така нервни и припряни. Пърси се досети, че вече сигурно официално са гаджета. Надяваше се да е така, но реши да не пита.
— Хейзъл, а с теб какво става? — попита Пърси. — Свърза ли се с Плутон?
Тя сведе поглед. Няколко диаманта изскочиха в краката й.
— Не — призна тя. — Мисля, че неговото съобщение бе Танатос. Името ми не беше сред списъка с избягали души. А трябваше да бъде.
— Мислиш, че баща ти се е направил на ударен? — попита Пърси.
Хейзъл сви рамене.
— Плутон не може да ме посети или дори да говори с мен, без да признае, че съм жива. А тогава ще трябва да спази законите на смъртта и да остави Танатос да ме отведе отново в Подземното царство. Мисля, че се прави на ударен. Мисля… че иска да намеря Нико.
Пърси погледна към изгрева с надеждата да зърне боен кораб. Но не видя нищо.
— Ще открием брат ти — обеща той. — Щом корабът стигне града, ще тръгнем към Рим.
Хейзъл и Франк се спогледаха нервно, като че ли вече бяха говорили за това.
— Пърси… — каза Франк, — ако искаш да дойдем, ще те придружим. Но сигурен ли си, че не го правиш от любезност? Вероятно си имаш много приятели в другия лагер, а и можеш да избереш всеки от нашия. Ако не сме част от седмината, няма да се сърдим…
— Абе, вие тъпи ли сте, или се правите на такива? — прекъсна ги Пърси. — Смятате, че ще оставя отбора си? След като ме спасихте от здравословните манджи на Стрижка и човекоядците? След като заедно се крихме под великански задник в Аляска? Как пък не!