Сенатът беше претъпкан. Царица Хила, Франк и Хейзъл бяха на първия ред със сенаторите. Ветерани и духове изпълваха задните места. Дори на Тайсън и Ела бе разрешено да останат. Циклопът не спираше да се хили и да маха на брат си.
Пърси и Рейна бяха заели местата на преторите на подиума, което страшно тормозеше момчето. Не беше лесно да изглеждаш спокоен, когато носиш чаршаф и червен плащ.
— Лагерът е в безопасност — продължи Октавиан. — Аз съм първият, който поздравява нашите герои за това, че върнаха орела на легиона и донесоха толкова много имперско злато! Действително съдбата ни се усмихна. Но защо да я изкушаваме? Защо да сме алчни?
— Радвам се, че попита — изправи се Пърси, използвайки въпроса, за да се намеси.
— Но аз не… — заекна Октавиан.
— Ти не участва в извършването на подвига — взе му думата Пърси, — знам. Затова постъпваш мъдро, като ме оставяш да обясня, тъй като аз бях.
Някои от сенаторите се изкикотиха. Октавиан нямаше друг избор, освен да седне и да се помъчи да не изглежда прекалено жалък.
— Гея се пробужда — каза Пърси. — Победихме двама от гигантите й, но това е само началото. Истинската война ще се състои в старата родина на боговете. Пътят ще ни отведе първо до Рим, а после и до Гърция.
Нервен шепот се разнесе из сената.
— Зная — продължи Пърси, — винаги сте смятали гърците за врагове. И то не без причина. Досега всеки път, когато сме се срещали, е имало война. Но това може да се промени. Това трябва да се промени, ако искаме да победим Гея. Това е тайната на Пророчеството на седмината. Седем героя, гърци и римляни, трябва да затворят Портите на Смъртта.
— Ха! — изкрещя един лар от задния ред. — Последният, който се опита да разтълкува това пророчество, бе Майкъл Варус и той изгуби орела ни в Аляска! Защо да ти вярваме сега?
Октавиан се усмихна злобно. Някои от съюзниците му в сената започнаха да кимат одобрително. Дори част от ветераните изглеждаха несигурни.
— Аз пренесох Юнона през Малък Тибър — напомни им Пърси с колкото се може по-твърд глас. — Тя ми каза за Пророчеството на седмината. Марс също се яви пред вас лично. Смятате ли, че двама от най-могъщите ви богове ще се появят в лагера, ако ситуацията не беше сериозна?
— Той е прав — обади се Гуен от втория ред. — Аз самата имам доверие на Пърси. Грък или не, той върна честта на легиона. Видяхте го на бойното поле. Нима някой се съмнява в това, че той е истински герой на Рим?
Никой не възрази, а някои дори закимаха.
Рейна се изправи. Пърси я погледна притеснен. Нейното мнение можеше да промени нещата — за добро или лошо.
— Твърдиш, че подвигът трябва да се извърши с хората от другия лагер — каза тя, — твърдиш, че такава е волята на Юнона. Ала гърците са наши врагове от хилядолетия. Тяхното коварство е добре известно.
— Сигурно — отвърна Пърси, — но враговете могат да станат и приятели. Ако преди седмица някой ви бе казал, че римляни и амазонки ще се бият рамо до рамо, дали щяхте да му повярвате?
— Прав е — засмя се царица Хила.
— Героите от лагера на нечистокръвните вече са работили с тези от лагер „Юпитер“ — добави Пърси, — без да знаят. По време на войната с титаните миналото лято, докато вие нападахте крепостта „Отрис“, ние защитавахме Олимп в Манхатън. Аз лично се изправих срещу Кронос.
Рейна едва не се спъна в тогата си.
— Какво си направил?
— Знам, че не е за вярване — продължи Пърси, — но също така смятам, че си заслужих доверието ви. Хейзъл и Франк са предречени да дойдат с мен на тази мисия. Другите четирима в момента летят насам от лагера на нечистокръвните. И един от тях е Джейсън Грейс, вашият стар претор.
— Нелепо! — извика Октавиан. — Измисля си!
— Това звучи доста фантастично — намръщи се Рейна. — Джейсън се връща заедно с гърците? Казваш, че ще се появят в небето над нас в тежко въоръжен кораб, но че не бива да се притесняваме?
— Да. — Пърси погледна към изнервената аудитория. — Просто ги оставете да кацнат. Изслушайте ги. Джейсън ще потвърди всичко, което ви казвам. Кълна се в живота си!
— В живота си? — погледна Октавиан към сената. — Ще си спомним това, ако се окаже, че ни мамиш.
Сякаш нарочно в същия момент в сената влезе вестоносец, който дишаше толкова тежко, сякаш бе тичал по целия път до сената.
— Претори, простете, че ви прекъсвам, но разузнавачите ни казват, че…
— Кораб! — весело каза Тайсън, сочейки с пръст през дупката в тавана. — Корабът идва!